Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 7

Лоис Макмастър Бюджолд

Той добави:

— А ако ти се струва, че сега ти е прекалено лесно и по тази причина не се чувстваш достатъчно добродетелна, е, само почакай да излязат от репликаторите.

Тя се засмя.

— Много добър аргумент!

— Така-а — въздъхна той. — Намислил бях с това пътуване да ти покажа великолепието на галактиката, в компанията на най-елегантното и изискано общество. А сега, изглежда, съм на път да се озова в клоаката на Пети сектор, в компанията на банда настръхнали, истерични търговци, леснораздразними бюрократи и параноидни военни. Животът е пълен с изненади. Ела с мен, любов моя! За да не полудея окончателно.

Тя развеселено присви очи.

— Как да устоя на подобна покана? Ще дойда, разбира се. — После пак стана сериозна. — Ще се сметне ли за нарушаване на секретността, ако пратя на Ники съобщение, че ще закъснеем?

— Ни най-малко. Обаче го изпрати от „Керкенез“. Ще пристигне по-бързо.

Тя кимна.

— Никога не се бях отделяла от него за толкова дълго. Дали му е било много мъчно?

Бяха оставили Ники с четирима вуйчовци и един дядо от страна на Екатерин, плюс съответните вуйни, плюс цяло ято братовчеди, малка армия от приятели и баба му Ворсоасон. От страна на Майлс детегледачи му бяха членовете на многобройния персонал на Дом Воркосиган, с все многолюдните си семейства, плюс чичо Иван и чичо Марк и целият клан Куделка като подкрепление. Предстоеше му да се справи и с леко оглупелите от новата си роля на заварени баба и дядо Майлсови родители, които бяха планирали да пристигнат след тях двамата с Екатерин за купона по случай раждането, но сега можеше и да ги изпреварят. На Екатерин може и да й се наложеше да тръгне сама за Бараяр, ако той не успееше да си проправи достатъчно бързо път през очакващата го бъркотия, но определено нямаше да е „сама“, стигнеше ли във Ворбар Султана.

— Не виждам как — честно отговори Майлс. — Ако питаш мен, на тебе той ти липсва повече, отколкото ние му липсваме на него. В противен случай едва ли щеше да се задоволи с единственото, съставено от едносрични думи съобщение, което получихме едва след като пристигнахме на Земята. Единайсетгодишните момчета обикновено са доста егоцентрични. За себе си го знам със сигурност.

Тя вдигна вежди.

— Тъй ли? А колко съобщения прати ти на твоята майка през последните два месеца?

— Ние сме на сватбено пътешествие. Никой не очаква да… Пък и тя винаги намира начин да се добере до секретните ми служебни доклади.

Веждите й си останаха вдигнати. Майлс добави добродетелно: