Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 8

— Кажи ми, че да ти кажа. Но тези, които са оцелели от клането, го описват именно така. Единственото нещо, в което можем да сме сигурни, е, че са били нападнати от някакви ездачи и са били пометени.

— И ти искаш от нас да отидем на такава планета — смая се Кърк. — Не намирам нищо привлекателно в нея. Можем да си седим тук й да експлоатираме собствените си залежи.

— Вече от векове експлоатирате вашите мини, тъй че някои забои стигат до дълбочина пет километра и дават само второкачествена руда, но не е там работата. Аз мисля за хората тук и за по-нататъшната им съдба. Животът на тази планета се е променил необратимо. Към новите условия са се приспособили всички пирийци, способни на това. Ами останалите?

В отговор настъпи продължително мълчание.

— Хубав въпрос, нали? И съвсем уместен. Нека ви кажа какво ще стане с хората, останали в този град. И когато свърша, моля, опитайте се да не ме застреляте. Струва ми се, че вие вече сте надрасли този светкавичен рефлекс към инакомислието. Поне се надявам, че това важи за присъстващите в тази зала. Едва ли бих казал това на хората там вън, в града. Вероятно те по-скоро биха ме убили, вместо да чуят истината. Те не желаят да разберат, че всички са осъдени на сигурна смърт от тази планета.

Раздаде се тънкото свистене на електромотор и пистолетът на Мета се подаде наполовина от кобура, но бързо се прибра. Джейсън й се усмихна и й се закани с пръст, но тя студено му обърна гръб. Останалите владееха по-добре рефлексите си.

— Това не е вярно — заяви Кърк. — Все още има хора, които напускат града…

— И почти всички се връщат обратно. Доводът се отхвърля. Тези, които имаха сили за това, отдавна вече са го напуснали; останали са само най-непреклонните.

— Съществуват и други възможни решения — намеси се Бруко. — Би могъл да се построи друг град…

Прекъсна го земетръсен грохот. От известно време се усещаха трусове, но почти никой не им обръщаше внимание, тъй като бяха нещо обичайно за Пиръс. Обаче сегашният се оказа много по-силен. Сградата се разлюля под краката им, а на стената се появи нащърбена пукнатина, откъдето се посипа циментов прах. Пукнатината стигна до рамката на прозореца — единичното стъкло, макар и армирано, не издържа на натиска и се разби на остри парчета. И като че ли по поръчка едно летящо жило връхлетя върху отвора и разкъса вътрешната предпазна мрежа. Но се разтопи в залпа, изригнал от четирите едновременно стрелящи пистолета, които мигновено изхвърчаха от кобурите.

— Аз ще наблюдавам прозореца — каза Кърк и премести стола си така, че да е с лице към отвора. — Продължавай.

Прекъсването, което напомни за действителността в града, бе разсеяло Бруко. Но след като се поколеба за миг, той продължи:

— Даа… ами казвах, че… са възможни и други решения. Би могъл да се построи втори град, доста по-далеч оттук, защо не при някой рудник. Само около този град има толкова смъртоносни форми на живот. Той би могъл да се изостави и…

— И новият град ще възпроизведе всички грехове на стария. Ненавистта на останалите в него пирийци ще пресъздаде същото състояние на нещата. Познаваш ги по-добре от мен, Бруко, ще стане точно така, нали?