Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 6

Бруко — източен и с орлови черти на лицето, от които неизменно лъхаше бдителност. И с основание. Като лекар, изследовател и еколог той беше единственият капацитет по Пирийските форми на живот. Налагаше се да бъде бдителен. Но пък притежаваше поне едно положително качество — беше достатъчно голям учен, за да не отхвърля добре аргументираните факти.

И Рес — водачът на другите, на хората, които бяха съумели да се приспособят към тази смъртоносна планета. Той не беше обсебен от рефлекса на омразата, който изпълваше останалите, и Джейсън разчиташе на подкрепа от негова страна.

А ти, Мета, нежна и прекрасна, по-силна от повечето мъже, дето можеш да притискаш страстно в обятията си… или пък да чупиш кости. Знае ли студеният ти и практичен разум, скрит в това красиво женствено тяло, какво е любов? Или единственото чувство, което изпитваш към чужденеца Джейсън динАлт, е гордостта, че го притежаваш? Кажи му го един ден — би искал да знае. Но не точно сега. Изглеждаш почти толкова нетърпелива и опасна, колкото и всички останали.

Джейсън затвори вратата след себе си и се усмихна престорено:

— Привет на всички! Надявам се, че не ми се сърдите много, задето ви накарах да чакате? — И продължи бързо, без да обръща внимание на гневните възгласи, които се изсипаха върху него. — Несъмнено всички ще останете доволни, като разберете, че съм разорен, финансово унищожен и затънал.

Лицата им се проясниха, когато разбраха за какво става дума. Какъв едностранчив начин на мислене — точно по пирийски.

— Имаш милиони в банката — започна Кърк. — Няма как да си играл на комар и да си ги загубил.

— Когато играя, аз печеля — уведоми го Джейсън с тихо достойнство. — А съм разорен, тъй като изразходвах и последния си кредит. Купих космически кораб, вече идва насам.

— Защо? — Мета зададе въпроса, който напираше у всички.

— Защото напускам тази планета и взимам със себе си теб… и колкото може повече от останалите.

За Джейсън не беше трудно да долови смесените им чувства. За добро или за зло — несъмнено по-лоша от тази планета нямаше в досега известните им граници на галактиката — това беше тяхната родина. Изпълнена с опасности и смърт, но все пак тяхна. За да ги ентусиазира и да предотврати всякакви възможни колебания, той трябваше да представи предложението си в привлекателна светлина. По-късно щеше да се позове на разума им; най-напред трябваше да се обърне към чувствата. Добре познаваше единствената пукнатина в защитната им броня.

— Открил съм планета, която е далеч по-смъртоносна от Пиръс.

Бруко се изсмя студено и недоверчиво и всички закимаха в знак на съгласие с него.

— Какво привлекателно има тук? — попита Рес, който беше единственият присъстващ пириец, роден извън града, и затова тяхната любов към насилието му беше чужда. Джейсън му намигна бавно и настойчиво, с което го накара да се замисли, и продължи да убеждава останалите.

— Като казвам смъртоносна, имам предвид, че там се среща най-опасната от всички досега открити форми на живот. По-бърза от летящо жило, по-проклета от рогат дявол, с по-желязна хватка от ноктест ястреб — мога да изброявам безкрай. Открил съм планетата, която се населява от такива твари.