Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 10

— Има и други пилоти. Обучавала си ги лично. Ако останеш тук, ще се наложи да си намеря друга жена.

— Само да посмееш, ще я убия. Аз ще пилотирам кораба.

Джейсън се усмихна и й прати въздушна целувка, но тя се престори, че не я забелязва.

— Тогава всичко е наред — продължи той. — Бруко остава тук, а предполагам, че и Рес ще остане, за да следи за заселването на градските жители сред неговите хора.

— Грешиш — отвърна му Рес. — Сега със заселванията се занимава специален комитет и всичко се развива по възможно най-безпрепятствения начин. Нямам никакво желание да си остана цял живот… как се викаше… прост селяндур. Тази нова планета ми се струва много интересна и аз с нетърпение очаквам срещата с нея.

— Това е най-хубавата ми вест за днес. А сега да се заемем с фактите. Корабът ще бъде тук след около две седмици, тъй че ако се организираме сега, би трябвало да можем да натоварим на борда провизиите и хората и да отлетим почти веднага след пристигането му. Ще напиша обява, която да представя това начинание във възможно най-благоприятна светлина. Можем да я разпространим сред народа. Да наберем доброволци. В града са останали около двайсет хиляди души, но на кораба не можем да качим повече от две хиляди — това е един подновен бронетранспортьор на име „Боец“, останал от междупланетните войни, — тъй че можем да подберем най-добрите. Уреждаме заселването и се връщаме за останалите. На добър път.

* * *

Джейсън беше изумен, но май никой друг не се изненадваше.

— Сто шейсет и осем доброволци — като броим и Гриф, едно деветгодишно момче — от колко хиляди? Просто не е възможно.

— На Пиръс е възможно — успокои го Кърк.

— Да, възможно е на Пиръс, но единствено на Пиръс. — Джейсън крачеше из стаята със затормозена от двойното притегляне, провлачена походка и удряше с юмрук в разтворената длан на другата ръка. — Ако е за безмозъчни рефлекси и най-обикновено твърдоглавие, тази планета наистина печели първа награда. „Тук съм роден. Тук оставам. Тук ще умра. Пфу.“ Пфу — точно така! — И той се завъртя, за да размаха пръст към Кърк, но се хвана за прасеца и взе да разтрива изтръпналото място — последица от претоварването при повишено притегляне.

— Хубаво, няма да се притеснявам заради тях — продължи той. — Ще ги избавим въпреки желанието им. Ще вземем сто шейсет и осемте доброволци и ще отидем на Фелисити, ще завладеем планетата, ще пуснем рудника в действие… и ще се върнем за останалите. Точно така!

Той се тръшна на стола, като продължаваше да си разтрива крака, а Кърк излезе.

— Да се надяваме… — промърмори Джейсън под носа си.

3.

Механиците от междинната станция прикачваха сгъваемия ръкав към корпуса на кораба и в преддверието се чуваше глухо дрънчене. Отвън някой включи кабела и бордовият телефон зажужа.

— Междинна станция „70 Офиучи“ вика „Боец“. Ръкавът е скачен за корпуса и налягането в него вече е изравнено с корабното. Можете да отворите външния люк.

— Готови за отваряне! — изкомандва Джейсън и завъртя ключа на главния комутатор, с който външният люк се отваряше едновременно с вътрешния.