Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 125

— Прекаляваш с дързостта си — каза той не по-малко разярен от Кърк.

— Ти прекаляваш — отвърна му Кърк. — Нарушаваш племенните закони. Взимаш човек от моето племе и го измъчваш безпричинно. Ти си страхливец, Темукин, и аз ти заявявам това пред твоите хора.

Темукин замахна назад и сабята му блесна на слънчевата светлина, остра като бръснач, от калена стомана.

— Стига приказки, пириецо! Можех да заповядам да те убият на място, но искам да запазя това удоволствие за себе си. Още в мига, в който те видях, ми се прищя да те убия — и трябваше да го направя. Заради теб и тази твар, която се нарича Джейсън, загубих всичко.

— Нищо не си загубил… Все още — отвърна му Кърк и сабята му се насочи право към гърлото на пълководеца. — Но сега ще загубиш живота си, тъй като аз ще те убия.

Темукин стовари сабята си надолу с такава сила, че би разцепил човек на две, но тя само отскочи със звън от острието на Кърк. След това между двамата се завърза двубой, лишен от всякакви правила и изкуство — просто едно варварско налагане със саби, при което на удара се отвръщаше с удар, докато накрая спечели по-силният.

Стоманеният звън отекваше в тишината на двора, не се чуваше нищо друго освен запъхтяното дишане на противниците. Нито един от двамата не се предаваше, по нищо не си отстъпваха един на друг. Кърк бе по-старият, но и по-силният. Темукин имаше зад гърба си дългогодишен опит със сабята и толкова много сражения, че не изпитваше никакъв страх.

Двубоят продължаваше с бърза размяна на удари, която внезапно бе прекъсната от едно остро иззвънтяване — сабята на Темукин се пречупи на две. Той се хвърли назад, за да избегне удара на Кърк, но вместо да го изкорми, пириецът само го резна по бедрото и леко го рани. Варваринът се просна на земята в цял ръст, кръвта бавно взе да се просмуква в златистата коприна, с която бе облечен, а Кърк вдигна с две ръце сабята си за последния, съдбовен удар.

— Лъковете! — извика Темукин. Нямаше толкова лесно да се даде на смъртта.

Кърк се изсмя и захвърли сабята.

— Не ще се отървеш толкова лесно, страхливецо. Предпочитам да те убия с голи ръце.

Темукин нададе нечленоразделен, изпълнен с ненавист рев и скочи на крака. Те се нахвърлиха един върху друг с животинско настървение и влязоха в ръкопашен бой.

Нямаше размяна на удари. Кърк хвана с огромните си ръце врага за гушата и застиска. Темукин си послужи със същата хватка, но мускулите на врата на пириеца бяха като стоманени въжета. Кърк стисна още по-здраво.

Темукин за пръв път показа, че не изпитва само ярост… Изведнъж облещи очи и се загърчи под натиска на сближаващите се пръсти. Задърпа Кърк за китките, но без никакъв резултат. Пириецът затягаше хватката си все така неумолимо, сякаш беше някаква машина.

Темукин се извъртя, пъхна ръка отзад в колана си и измъкна кинжал.

— Кърк! Има нож! — извика Рес.

Темукин замахна светкавично напред и с все сили заби острието отстрани в тялото на Кърк, под долния край на нагръдника му. След това отдръпна ръката си, но дръжката на кинжала остана там.