Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 127

— И победата му се оказа равносилна на загуба — допълни Кърк.

— Точно така. Ето че светът му принадлежи. Той превзема градовете и отправя поглед към богатството им. За да се сдобие с него, трябва да се настани в тези градове. Най-добрите му офицери стават администратори на всяко ново владение и тънат в необикновен разкош. Тук им харесва. Дори им се иска да останат. В душата си са още номади — но какво ще стане със следващото поколение? Ако Темукин беше останал да живее с вождовете си в градовете и да се наслаждава на изтънчените им удоволствия, то как щеше да се надява, че отново ще ги накара да заживеят по антиградските закони там горе, на платото? След известно време това започна да изглежда малко глупаво. Кой уважаващ себе си варварин ще остане горе на студа, когато може да слезе тук и да се възползва от своя пай от плячката. Виното е по-силно от ачадха и тук дори имат няколко спиртоварни. Номадският начин на живот е обречен. И Темукин проумя това, без да е в състояние да го изрази с думи. Просто разбра, че с победата си е загърбил и унищожил начина на живот, който по принцип му осигури победата. Затова ме нарече демон и ме увеси там.

— Горкият Темукин! — промълви Мета, обхваната от внезапно прозрение. — Амбициозността му го обрече на смърт и най-накрая той го разбра. Излиза, че завоевателят губи най-много.

— Начина си на живот, както и собствения си живот — поясни Джейсън. — Той беше велик човек.

— Само да не кажеш, че съжаляваш, задето го убих — изсумтя Кърк.

— В никакъв случай. Той получи всичко, което искаше, и накрая умря. Едва ли са много хората, за които може да се каже такова нещо.

— Изключете микрофона — каза им Мета. — А ти, Кърк, можеш да си вървиш.

Огромният пириец отвори уста да възрази, но вместо това се усмихна, обърна се и излезе.

— Сега какво смяташ да правиш? — попита Мета веднага щом вратата се затвори.

— Да спя един месец, да ям пържоли и да си възвърна силите.

— Нямам предвид това. Ами къде ще отидеш? Ще останеш ли тук с нас?

Тя всячески се мъчеше да даде израз на чувствата си, като използваше думи, които не бяха пригодни за подобна форма на общуване. При това Джейсън никак не я улесняваше.