Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 123

— Дръжте го! — крещеше Темукин отгоре. — Доведете ми го.

Джейсън тичаше презглава към най-близкия вход, ала внезапно смени посоката, като видя, че се появиха стражи. Навсякъде гъмжеше от въоръжени хора, на всеки изход. Той се устреми към стената. Тя беше висока и осеяна с позлатени шипове отгоре, но той трябваше да я прехвърли. Подскочи нагоре, вкопчи пръсти в ръба. Тропотът зад него се усили. Дотук добре! Той се издигна, за да прехвърли краката си, да пропълзи през шиповете, да се спусне от другата страна и да изчезне в града.

Около глезена му щракнаха пръсти и го задърпаха назад. Той ритна и усети как размаза нечие лице, но не можа да се освободи. След това го хванаха и за ритащия крак и направо го смъкнаха обратно долу на двора.

— Доведете ми го! — надвика глъчката Темукин. — Доведете ми го. Той е мой.

22.

Когато „Боец“ се спусна от небето, Рес вече чакаше — едва забележима фигура до совалката. Кацането бе извършено с всички степени на двигателите и при двайсеткратно ускорение. Мета нямаше време за губене. Рес си проправи път през разтопения и димящ пясък и люкът се отвори да го посрещне.

— Бързо ни разкажи всичко! — подкани го Мета.

— Няма много за разказване. Темукин спечели войната, както предвиждахме. Постепенно завземаше град след град. Тук нито обикновените хора, нито дори войските можеха да го спрат. След последната битка аз избягах заедно с всички останали, тъй като нямах никакво желание палците ми да увиснат на някое варварско знаме. И тогава получих съобщението ви. Кажете ми какво е станало на Пиръс.

— Край — отговори Кърк. — Града го няма, няма ги и жителите му.

Рес усети, че са излишни всякакви думи. За миг се умълча, но Мета пресрещна погледа му и той продължи.

— Джейсън има… или е имал… радио и малко след като стигнах при совалката, от него дойде съобщение. Не можех да му отговоря, а и съобщението му остана недовършено. Не бях включил записващото устройство, но си го спомням съвсем ясно. Съобщаваше, че рудниците могат да се открият скоро и че сме спечелили. Пирийците са спечелили, точно това му бяха думите. Понечи да каже още нещо, но предаването внезапно бе прекъснато. Сигурно в този момент са го хванали. Чух по-подробно за това, което се е случило после.

— Какво искаш да кажеш? — бързо попита Мета.

— Темукин е превърнал Еоласаир, най-големия град на Ам, в своя столица. Там държи Джейсън… в клетка, окачена пред двореца. Най-напред са го измъчвали, а сега са го оставили да умре от глад.

— Защо? Поради каква причина?

— Номадите вярват, че приелият човешки образ демон не може да бъде убит. Обикновените оръжия не могат да му сторят нищо. Но ако се остави да гладува достатъчно дълго, човешкото в него ще излинее и ще лъсне демонската същност. Не зная дали Темукин вярва на тази глупост, или не, но точно това прави. Джейсън виси в клетката повече от петнайсет дни.

— Трябва да отидем при него! — скочи на крака Мета. — Трябва да го освободим.

— Непременно — успокои я Кърк. — Но е задължително да го направим както трябва. Рес, можеш ли да ни намериш дрехи и моропи?