Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 106

— Няма, но ще се появят. Хората от низините вече са разпънали шатри…

Един от вождовете го прекъсна, като изпя един ред от „Песента на свободните хора“:

„Не признаваме друг дом освен нашите шатри.“

Темукин овладя гнева си и не обърна внимание на прекъсването. Думите от песента бяха срещу него, но той знаеше къде е истината.

— Тези търговци са като острието на сабята, което оставя само драскотини. Днес те са в шатри и търгуват — но скоро ще дойдат на брега с по-големи шатри, а после ще вдигнат и сгради, за да търгуват по-добре. Първо върхът на сабята, после ще ни я забият до дръжката и ще ни унищожат. Трябва сега да ги изтребим.

Това, което говореше Темукин, си беше самата истина. Затова беше много важно да не го проумеят и останалите вождове. Кърк замълча за миг и Джейсън се опита да запълни паузата.

— По този въпрос трябва да се ръководим от „Песента на свободните хора“. Ето какво ни казва тя…

— И ти защо си тук, жонгльоре? — попита Темукин с нетърпящ възражение глас. — Наоколо не виждам други жонгльори или прости войници. Можеш да си вървиш.

Джейсън отвори уста, но не можа да се сети какво да му отвърне. Темукин бе безспорно прав. „Джейсън, каза си той, трябваше да си затваряш голямата уста.“ После се поклони към пълководеца и едновременно с това прошепна на Кърк:

— Ще стоя наблизо и ще слушам по дентифона. Ако мога да измисля нещо, което да ти е от помощ, ще ти го кажа.

Кърк не се извърна, но промърмори нещо в знак на съгласие и гласът му отекна съвсем ясно по микроскопичното радио в устата на Джейсън. След това на Джейсън не му оставаше нищо друго, освен да си тръгне.

Късметът му измени. Надяваше се да присъства при разкриването на картите. Измъкна се през отвора и единият от стражите се наведе да го завърже зад гърба му. А другият му препречи пътя с пиката.

Джейсън я гледаше с учудено изражение на лицето, което не го напусна дори и когато войникът се пресегна и с две ръце го хвана за китките. Това пък какво беше? Той изви нагоре лакти, за да противодейства на палците на нападателя си и да разчупи простата хватка, а същевременно се прицели с коляно в слабините му. Но преди да успее да се освободи или да се свърже по радиото, стражът зад него му нахлузи кожен ремък през главата и здраво го стегна около шията му.

Джейсън не можеше нито да се съпротивлява, нито да извика. Докато се гърчеше и бореше безуспешно, той бързо изгуби съзнание.

16.

Някой му търкаше лицето със сняг и го пъхаше в ноздрите и устата му, като по този начин успешно го връщаше в съзнание. Джейсън кашляше, плюеше и се мъчеше да отблъсне наглите ръце. Най-сетне изтри снега от очите си, огледа се, премигна и се опита да разбере къде се намира.

Беше на колене между двама от хората на Темукин. Те бяха нащрек, с извадени саби, единият държеше капеща факла. Тя осветяваше малка част от снежната пряспа и черния ръб на бездната. Пред погледа му се стрелкаха озарени в червено снежинки и потъваха в непрогледната дупка.

— Познаваш ли този човек? — попита един глас и Джейсън разбра, че е на Темукин. От нощта изплуваха двама мъже и се изправиха пред него.