Читать «Спрингфийлдската лисица» онлайн - страница 2

Но отново, само на няколко крачки от нас, се чу изкусителното „яп-юррр“ и изведнъж разбрах какво значеше това: ние очевидно се намирахме близо до дупката, където бяха малките листчета, и един след друг родителите се опитваха да ни отдалечат оттам.

Нощта беше вече напреднала и ние се върнахме у дома с чувството, че целта бе почти постигната.

Всички съседи знаеха, че в околността има цяло лисиче семейство, но никой не предполагаше, че живее толкова близо.

Лисугерът бе наречен „Белязания“ заради един белег от рана, започващ от окото и стигащ чак до зад ухото му — навярно го бе получил от бодлив тел при преследване на зайци. По-късно раната беше заздравяла и на нейно място бе пораснала бяла козина, която му остана завинаги като отличителен белег.

Предишната зима бях имал случай да се убедя в хитростта на това животно. Веднъж, след като падна голям сняг, аз тръгнах на лов, прекосих откритото поле и се приближих към гъсто обраслия ров зад старата мелница. Тогава внезапно забелязах от другата страна на рова една лисица, която тичаше в такава посока, че очевидно щеше да ми пресече пътя. Застанах неподвижен, не смеех дори да мръдна глава, за да не ме забележи. Скоро лисицата се спусна в дъното на рова и се скри в гъсталака. Веднага я последвах, затичах се и я зачаках на това място, от което смятах, че ще излезе; но напразно — никаква лисица не се появи. Като разгледах внимателно мястото, аз открих пресни лисичи следи. Следвайки ги с поглед, видях наблизо не друг, а „Белязания“: той стоеше далеч от обсега на моите куршуми и ме гледаше така, сякаш ми се надсмиваше.

Проследих внимателно целия му път и разбрах, че той ме е видял в същия миг, в който и аз го бях видял, но като истински ловец се е преструвал, че не ме вижда, докато изчезне от погледа ми. После се е затичал с всички сили, направил е един голям кръг зад гърба ми и сега се забавляваше да наблюдава моя неуспех.

И така ние скоро открихме, че именно „Белязания“ и другарката му — наречена Виксен — се бяха заселили в нашата гора и бяха обърнали кокошарника ни в източник за снабдяване с храна. Аз дори намерих сред боровете доста голяма купчина пръст, трупана от някого навярно в продължение на няколко месеца. Тая пръст сигурно е била изхвърляна от някоя дупка, но самата дупка не се виждаше.

Известно е, че всяка наистина умна лисица, когато си копае ново жилище, изхвърля пръстта през една дупка и си прави подземен канал до някой отдалечен гъсталак. След това заравя завинаги първия вход и ползува само втория. И така, след като потърсих малко, намерих същинската дупка и сигурно доказателство, че това бе леговище с малки лисичета.