Читать «Неизживени спомени» онлайн - страница 407

Полицейските коли и фургоните на телевизията полетяха във въздуха като миниатюрни играчки. Жълтата камионетка, с която господин Гонт бе снабдил Ейс и Бъстър, тържествено закръжи на пет метра височина над Мейн Стрийт; колелата се въртяха, задните врати бяха увиснали на изкривените си панти, от задната част се посипаха инструменти и часовникови механизми. Понесена от силна струя горещ въздух, камионетката се наклони наляво и с трясък се приземи сред главната зала на застрахователната компания, като с изкривената решетка на радиатора си помете пишещи машини и картотеки.

Сградите се залюляха като при земетресение, всички прозорци се изпочупиха. Ветропоказателите, чиито стрелки посочваха на североизток, откакто бурята се бе разразила (сега ураганният вятър бе започнал да стихва, сякаш смутен от експлозиите), се завъртяха като полудели. Няколко изхвръкнаха от осите си и на следващия ден откриха един от тях забит подобно на индианска стрела във вратата на протестантската черква.

На Касъл Авеню, където схватката клонеше към убедителна победа на католиците, враждуващите страни преустановиха сражението. Хенри Пейтън стоеше до колата си, напълно забравил, че възнамерява да стреля, и се взираше в огненото кълбо в южната част на града. По лицето му се стичаха кървави вадички. Преподобният Уилям Роуз седна на земята, съгледа яркото сияние на хоризонта и реши, че е настъпил краят на света и че онова, което вижда, е мечът на Провидението. Олюлявайки се като пиян, отец Джон Бригъм се приближи към него. Носът му беше счупен, устните му представляваха кървава пихтия. Замисли се дали да не изрита като футбол главата на преподобния, но вместо това му помогна да се изправи на крака.

Анди Клатърбък дори не вдигна поглед. Седеше на стъпалата на дома на Потър, намиращ се на Касъл Вю, ридаеше и притискаше в прегръдките си мъртвата си жена. Оставаха му още две години живот, преди в пиянско замайване да пропадне през леда в езерото, но това бе последният ден, когато го видяха трезвен.

В къщата си на Делс Лейн Сали Ратклиф висеше в дълбокия гардероб в спалнята, върволица насекоми се спускаха по страничния шев на роклята й. Беше научила за случилото се с Лестър, беше разбрала, че е по нейна вина (или си бе внушила, че разбира, което в крайна сметка беше едно и също) и се беше обесила с колана на хавлията си. Едната й ръка беше пъхната в джоба на роклята. В юмрука си тя стискаше парче почерняло и изгнило дърво. Мокриците, които го населяваха, сега го напускаха, за да си намерят ново, по-сигурно убежище. Достигнаха ръба на роклята и запълзяха надолу по крака на мъртвата жена.

Във въздуха свистяха парчета тухли и като снаряди обстрелваха сградите, намиращи се около епицентъра на експлозията. Някои бяха надупчени като сирене, други — сринати със земята.