Читать «Неизживени спомени» онлайн - страница 406

Алън я изгледа, зяпнал от изненада… сетне стисна устни, по лицето му се изписа учудване и той промълви:

— Почакай… Имаше нещо нередно във видеофилма, който ми беше оставил. Не мога…

— Можеш, Алън. Каквото и да ти е продал онзи мръсник, направил го е умишлено. Както бе адресирал и онова писмо до мен.

Думите й за пръв път проникнаха до съзнанието на шерифа.

— Какво писмо?

— Сега това няма значение — ще ти обясня всичко, ако оцелеем. Важното е, че той все пак допуска грешки. Толкова е самоуверен, че е цяло чудо дето не се е пръснал от гордост. Алън, опитай се да разбереш: Ани и Тод са мъртви, но ако тръгнеш да преследваш Ейс Мерил, докато градът изгаря пред очите ти…

Внезапно нечия ръка я сграбчи през врата и тя политна назад. Ейс Мерил стоеше зад нея, насочил пистолет към главата й и през рамото й се усмихваше на Алън.

— Говорим за вълка… — ухилено заяви той и…

10

… Мълния проряза небето.

В продължение на четири минути Франк и неговият добър, стар „приятел“ Джордж Т. Нелсън останаха неподвижни на стълбата пред съда, дебнейки се като странни, очилати герои от долнопробен уестърн; нервите им бяха опънати като струни на цигулка, настроени на най-високата октава.

— Бум! — извика директорът и посегна към револвера, затъкнат в колана му.

— Бум! — изкрещя едновременно с него приятелят му и сграбчи своя револвер.

Устните на двамата бяха разтегнати от зловеща усмивка, сякаш крещяха беззвучно. Пръстите им натиснаха спусъците. Изстрелите се сляха в един. Проблесна светкавица… двата куршума се срещнаха и леко се отклониха, пропускайки целта.

Франк почувства как нещо профуча покрай лявото му слепоочие.

Джордж Т. Нелсън почувства как нещо опари шията му.

Учудени, двамата се втренчиха един в друг над димящите дула на револверите си.

— А? — прошепна Джордж Т. Нелсън.

— К’во? — промълви Франк.

Сетне колебливо се усмихнаха. Джордж Т. Нелсън нерешително пристъпи към Франк; Франк нерешително направи крачка към Джордж. Навярно след секунда щяха да се прегърнат, забравили свадата си пред лицето на смъртта. В този миг сградата на общината се взриви с грохот, който сякаш разтърси земята, и двамата загинаха на място.

11

Тази експлозия бе много по-мощна от предишните. Ейс и Бъстър бяха заредили общо четирийсет пръчки динамит в сградата на общината, разделяйки ги на две. Едната бомба поставиха на стола на съдията. Съветникът бе настоял да скрият другата в стаята на Аманда Уилямс, в крилото, където бяха помещенията на градските съветници, като отбеляза, че на жените не им сече пипето за политика.

Експлозията беше оглушителна и за секунда всеки прозорец на най-високата сграда в Касъл Рок бе изпълнен с призрачна, виолетово-оранжева светлина. Сетне огромни пламъци се промъкнаха през прозорците, през вратите и през вентилационните отвори, подобно на безмилостни, мускулести ръце. Понесен от огнения стълб, покривът, по чудо останал невредим, полетя нагоре като странен космически кораб, сетне се разби на хиляди парченца.

В следващия миг сградата се срути, обсипвайки улицата с порой от тухли и стъкло. Сред отломките би могло да оцелее само същество, не по-голямо от хлебарка. Експлозията причини смъртта на деветнайсет души, петима от които бяха телевизионни новинари, дошли да отразят странните събития в Касъл Рок и станали тяхна жертва.