Читать «Неизживени спомени» онлайн - страница 405

— Имам важна работа, Поли — промълви шерифът. Стори му се, че чува собствения си глас отдалеч. Може би по радиото. — Но ще се вър…

— Няма! — извика младата жена. Внезапно бе обзета от гняв към него — към абсолютно всички алчни, изплашени, разгневени и любопитни жители на Касъл Рок, включително към самата себе си. — Няма, защото, ако не ме изслушаш, проклетият град няма да съществува, когато се върнеш.

В този момент избухна салонът за видеоигри и отломки се посипаха по колата на шерифа, спряла по средата на Мейн Стрийт. Той протегне ръка, взе тенекиената кутия със змията, сякаш търсеше опора в нея, и я постави на скута си.

Поли не обърна внимание на експлозията; взираше се в Алън с тъмните си очи, изпълнени с болка.

— Поли…

— Погледни! — прекъсна го тя и разкъса блузата си. Дъждовните капки се стекоха по заоблените й гърди и заблестяха в трапчинката на шията й. — Погледни — свалих амулета! Вече го няма. А сега свали твоя талисман, Алън. Направи го, ако си истински мъж!

Но очевидно той не можеше да се отърси от хипнотичното въздействие на кошмара, сътворен от болното въображение на господин Гонт… внезапно Поли осъзна що за кошмар е това и промълви:

— Да не би да ти е казал какво се е случило с Ани и Тод?

Мъжът рязко повдигна глава, като че го бяха зашлевили, и тя разбра, че е налучкала истината.

— Разбира се, че ти е казал. Та нали това е единственото нещо на света — единственото ненужно нещо, което си въобразяваш, че желаеш. Това е твоят амулет, Алън — ето какво е завързал господин Гонт на шията ти.

Тя пусна дръжката и му показа двете си ръце. На бледата светлина на лампичката на тавана Алън видя, че кожата й е придобила червеникав оттенък. Ръцете на младата жена бяха толкова подути, че лактите почти не се виждаха.

— В моя амулет имаше паяк — прошепна тя. — Отвратителен паяк. Ала ето, че заваля дъжд и го прогони навън. Обикновен мъничък паяк. Ала той растеше, хранеше се с болката ми и растеше. След това го убих и мъките ми отново започнаха. Толкова исках да се отърва от болката, Алън, но сега разбирам, че тя не е толкова важна. Вече знам, че мога да се радвам на живота, да те обичам и едновременно да я понасям. Дори ми се струва, че болката ще ми помогне да оценя колко прекрасен е животът, както хубавият обков изтъква красотата на диаманта.

— Поли…

— Разбира се, паякът ме е отровил — замислено продължи тя. — И може би ще умра, ако не взема мерки. Пък и защо не? Така е най-справедливо. Жестоко, но справедливо. Купих отровата заедно с талисмана. През последната седмица господин Гонт продаде доста амулети в отвратителното си магазинче. Признавам, че мръсникът не си губи времето. Невинно паяче — това имаше в моя талисман, а какво има в твоя? Ани и Тод, нали?

— Поли, Ейс Мерил е убил жена ми и сина ми! Той…

— Не! — изкрещя тя и докосна лицето му с пулсиращите си от болка пръсти. — Чуй ме! Опитай се да проумееш какво ти говоря. Не само животът ти е в опасност. Господин Гонт иска отново да страдаш и при това, скъпи, да заплатиш за страданието. Нима все още не си го разбрал?