Читать «Избор на богове» онлайн - страница 99

— Това, което става с нас, е толкова странно — каза той. — Мога да върша нещата добре, да лекувам болките, а ти можеш да виждаш всичко съществуващо и да ме накараш и аз да го видя. Всичко съществуващо, което прониква вътре, в душата ти.

Тя не отговори. Той бе твърде близо, твърде реален. Отново бе тук. Нямаше време за отговор.

Но дълбоко в душата си тя се обърна мислено към Стария дъб: „Ето, това е новото начало…“

— Скоро тръгвам — каза Джон. — Няма да остана много дълго този път.

— Неприятно ми е, когато заминаваш — каза Джейсън. — Върни се при първа възможност. Като момчета бяхме все заедно…

— Имахме хубаво детство — промълви Джон.

— Има нещо много специално, когато двама мъже са братя.

— Няма за какво да се тревожим повече — рече Джон. — Земята е в безопасност. Можем да продължим да живеем както досега. Индианците и роботите могат да се развиват както си искат. Идеята на Принципа може и да не бъде приета изцяло от хората. Известно време те ще мислят за това, ще го смилат, ще го обсъждат. Ще си представят, както каза Харисън, — че всичко е лишено от смисъл, че е само една приказка. Могат да се опитат да се върнат на Земята. Почти съм сигурен, че ще се опитат, но когато го направят, ще ги ударят през пръстите и тогава ще повярват. Джейсън кимна.

— Дано да стане така. Ами онази работа с Проекта?

— Какво за Проекта?

— Искаш да кажеш, че не си мислил за това?

— Не бъди толкова тайнствен, Джейсън.

— Не съм — отговори Джейсън. — Ти просто не си прозрял истината. Никой не я е прозрял. Мислят си, че Принципа само използва Проекта като момче за поръчки.

— А не е ли така? — погледна го Джон. — Не, чакай, да не би да мислиш, че…

— Да — каза Джейсън. — Не като момче за поръчки на Принципа, а като негов говорител. Какво общо има между тях? Питахме се дали Проекта просто само слуша, но сега знаем, че не е така. Те си говорят. Проекта казва на Принципа какво става и той му нарежда какво да прави…

— Мисля, че си прав — кимна Джон. — Но не трябва да забравяш, че сме срещали и други видове разум и не сме успявали ни най-малко да…

— Това, което не схващаш — смъмри го Джейсън, — е, че Принципа не е друг извънземен или просто още един вид разум, случайно срещнат в космоса. Той можеше да разговаря с нас, мисля, че с всеки би могъл да разговаря, стига да пожелае.

— Това поставя един нов въпрос, Джейсън — изръмжа Джон. — Разговарят себеподобни. Би ли предположил, че Принципа е… не, не може да е това. Трябва да е нещо съвсем друго. Той не е машина. Мога да се закълна в това. Живях в близост до него в продължение на дни.

— Не в това е същността — каза Джейсън. — Принципа не може да има нищо общо с една машина, преди тя да се е превърнала в нещо различно от машината. Докъде трябва на една машина да еволюира, преди да стане нещо друго — друга форма на живот? Различна от нас, но форма на живот, без съмнение…

— Даваш воля на въображението си — упрекна го Джон. — Но и да не съм прав, няма от какво да се страхуваме. Роботите са наши приятели. Те са задължени да бъдат наши добри приятели. По дяволите, човече, та нали ние сме ги създали!