Читать «Избор на богове» онлайн - страница 94

— В миналото — каза Джейсън — ние сключихме договори с индианците. Докато реките текат, докато вятърът духа, казахме ние, договорите ще се спазват. Ала изобщо не ги спазихме. Нито пък вашите споразумения ще бъдат спазени. Няколкостотин години може би, а по вероятно и по-малко. Дори още в началото ще започнете да се намесвате. Ще искате да установите търговски контакти. Ще нарушавате старите споразумения и ще сключвате нови и всеки път индианците ще получават все по малко. Позната история. Технологичната цивилизация никога не е напълно удовлетворена. Тя се основава на изгодата и развитието, но по неин собствен патент. Тя или трябва да се разширява, или ще загине. Дори да сте искрени в своите обещания, дори да имате намерение да ги изпълните, вие няма да можете да го сторите.

— Ще се борим с вас — изрече спокойно Червения облак. — Не бихме искали да воюваме, но ако бъдем принудени… Ще загубим битката, дори отсега го знаем. И все пак, ще се борим — ако рало заоре земята ни, ако дърво бъде отсечено, ако колело се завърти…

— Вие сте луди! — извика Харисън. — Всички сте полудели. Как ще се биете с нас! Със стрели и лъкове?!

— Казах ви — повтори Хорас Червения облак. — Знаем, че ще загубим.

— И ни отказвате достъп до планетата — произнесе мрачно Харисън, обръщайки се към Джейсън. — Това не е ваша планета, че да се разпореждате. Колкото е ваша, толкова е и наша.

— Не можем да ви забраним достъп, планетата не е затворена — каза Джейсън. — Нямаме юридическо, а и морално право, на което да се позовем. Но ви моля, в името на общия разум, да стоите далеч от нас. Имате други планети, а ще завладеете и нови…

— Но това е нашата планета! — възкликна Ренълдс. — Тя ни е очаквала през всичките тези години. Вие, шепа хора, не можете да спрете цялата човешката раса да си върне своето. Ние бяхме отвлечени насила. Не сме я изоставяли. През цялото време мислехме за нея като за наш дом.

— Не можете да очаквате да ви повярваме — хладно отвърна Джейсън. — Не ни пробутвайте приказката за прокудените, които се завръщат благодарни на родния бряг. Позволете ми да ви кажа какво мисля.

— Да, моля ви, кажете — настоя Ренълдс.

— Мисля — отвърна Джейсън, — че сте знаели местонахождението на Земята от години, но не сте се интересували от нея. Знаели сте, че на нея почти не са останали ценни неща, че тя не предлага нищо друго, освен място за живеене. И тогава, по някакъв начин, до вас достига слухът за хората, останали на Земята, и как те могат да пътуват между звездите без ничия помощ — да се озовават, където поискат само за миг, и как разговарят помежду си телепатично, преодолявайки огромни разстояния. Може би при първия слух не сте могли да си го представите, но после до вас достигали и други слухове и картината ставала все по-пълна и точна. И тогава сте си помислили, че ако можете да добавите и тези способности към вашата техника, ще се развиете по-бързо, ще увеличите печалбите си, ще станете по-могъщи. И едва тогава сте решили да се върнете на Земята.