Читать «Избор на богове» онлайн - страница 93

— А може би — каза Джейсън — ако не бяхме задръстили живота си с машини…

— Но не сте сигурни…

— Не, разбира се, че не сме — отвърна Джейсън.

— Тогава да забравим нашия спор — каза Харисън. — Защо да не можем…

— Обяснихме ви нашата позиция — не отстъпи Джейсън. — Трябва да ни вярвате, когато ви казваме, че не можем да ви научим на парапсихология. Това е нещо, което не може да се усвои. Трябва да го откриете вътре в себе си. И трябва да ни вярвате, когато ви казваме, че не искаме никакви свръхтехнологии. Ние, хората от тази къща, нямаме нужда от тях. Индианците не смеят да се докосват до машини, защото те ще съсипят живота им. Те живеят заедно с природата, а не за нейна сметка.

Вземат, каквото тя им дава, не я опустошават безогледно, за да се прехранват. Не мога да говоря от името на роботите. Но подозирам, че вече са изнамерили собствени технологии.

— Тук има един от тях — обади се Ренълдс. — Не е нужно да говорите от тяхно име.

— Този, който е тук — каза Джейсън, — е повече човек, отколкото робот. Той извършва човешки задължения, пое товар, който ние намерихме за прекалено тежък и непосилен, товар, който не си струва да носим.

— Ние търсим истината — обясни Езекия. — Отстояваме вярата.

— Всичко може да е както го представяте — рече Ренълдс, без да обръща внимание на Езекия. — Но по-важно е, че се противопоставяте на нашето заселване на Земята, на повторното и колонизиране. Вероятно тези, които биха пожелали да дойдат, няма да са много. Вие не искате да приемете даже няколко от нас. Но вие не сте собственици на Земята. Тя не е ваше владение и вие нямате право да се разпореждате с нея…

— Освен когато настъпи рязка промяна и се появи нова технологична заплаха за Земята — каза Джейсън. — Макар че аз и Марта не можем да приведем силни логични аргументи, ние сме обитателите на тази къща и нашето мнение е от значение. Останалите са в космоса. Когато нас с Марта няма да ни има, тази къща ще остане празна и отсега знам, че едва ли ще се намери някой, наистина загрижен за нея. Земята се върна към своите първични богатства и за мен ще бъде страшно да я видя отново ограбена и опустошена. Веднъж вече и причинихме това, а един път е повече от достатъчно. Над Земята не трябва да тегне двойна заплаха. Вярно е, че аз подхождам емоционално към въпроса. Но има мнозина други, за които той действително е съдбовен. Някога индианците са владели този континент, после белите са им го отнели. Ние ги избихме и ги ограбихме. Изблъскахме ги в резервати, а онези, които избягнаха резерватите, принудихме да живеят като в гета. Сега те са се върнали към стария си начин на живот и живеят дори по-добре отпреди, защото се поучиха от нас и държат на традициите си. Те също не трябва да са двойно заплашени. Те трябва да бъдат оставени на спокойствие.

— Ако се съгласим — не се отказваше Харисън — да оставим този континент на спокойствие, а се настаним на другите…