Читать «Избор на богове» онлайн - страница 88

— Изплашен съм — продума отново той, — ако това е, което искате да чуете от мен.

— Изпратих кану нагоре по реката — каза Червения облак — да съобщи на Стенли. Нали така се казваше? Не разбирам защо си създаваме грижи с него…

— Проблемът засяга всички нас. Той има право да бъде тук, стига да пожелае. — Спомни си каква измишльотина каза. Били сме „временен фактор“…

— Сигурно е прав — промълви замислено Джейсън. — Трилобитите също са били временен фактор. Както и динозаврите. Роботите имат всички основания да вярват, че ще ни надживеят.

— Ако е така. — каза Червеният облак, — пада им се.

29.

Те пристигнаха призори и малкият им летателен апарат кацна меко в царевичната нива. Докато се приземяваше, машината помете и разпиля един кръстец и размаза три тикви. Малката група посрещачи, състояща се от четирима човека и един робот, ги чакаше в самия край на нивата. Джейсън знаеше, че наоколо са се изпокрили и други роботи, които наблюдаваха със страхопочитание машината, слязла от небето. Когато люкът се отвори, двама мъже се подадоха навън. Бяха високи и слаби, облечени в прости сиви панталони и якета, с кепета на главата.

Джейсън закрачи през нивата към тях. Те се упътиха да го посрещнат.

— Вие сте Джейсън Уитни, нали? — каза единият от тях. — Този, с когото разговаряхме снощи.

— Да, аз съм — отвърна Джейсън. — Добре дошли отново на Земята.

— Казвам се Ренълдс — каза единият от пришълците и протегна ръката си. — А това е Харисън.

Джейсън им стисна ръцете.

— Ние не сме въоръжени — каза Харисън, — но имаме защита. Речта му звучеше почти ритуално.

— Нямате нужда от защита тук — успокои го Джейсън. — Ние сме високо цивилизовани. Не сме склонни към насилие.

— Никога не се знае — измърмори Харисън. — В края на краищата ние сме били разделени няколко хиляди години, време, достатъчно, за да се променим. Разбира се, срещата не е като с извънземни, макар и да не е много по-различна в някои отношения. Миналата нощ, господин Уитни, се опитахте да ни заблудите.

— Не разбирам…

— Думите ви целяха да ни накарат да повярваме, че не сте бил уведомен за нашето пристигане. Не знам как е станало, но очевидно сте знаели. Вие не показахте никаква изненада, а ако не знаехте, щяхте да сте изненадан. Опитахте се да представите пристигането ни като нещо с незначителни последици.

— А със значителни ли последици ли ще бъде? — не се стърпя Джейсън.

— Можем да ви предложим много.

— Ние сме доволни и от малкото, което имаме.

— Лъчът — продължи Харисън. — Лъчът нямаше да е включен, ако не вярвахте, че там има някой. В тази част на галактиката няма голямо движение.

— Вие, господа, изглежда, сте напълно убедени във вашите умозаключения, щом си позволявате да бъдете груби.

— Не искаме да бъдем груби — намеси се Ренълдс. — Държим на разбирателството. Вие се опитахте да ни заблудите и си помислихме, че ако ви кажем, че ситуацията ни е ясна, това може да разчисти пътя за по-нататъшни разговори.

— Вие сте наши гости — каза Джейсън — и аз нямам намерение да споря с вас. Ако вярвате в това, което казвате, тогава няма начин да ви убедя в обратното, а и наистина няма причина да го правя.