Читать «Избор на богове» онлайн - страница 26

Това е атавистична вина, разбира се, която ме хвърля в размисъл, макар и да знам, че не може да е истина, защото има много семейства освен нашето, които охолстваха от мизерията, но не бяха пощадени. Ако „пощадени“ е точната дума. Ние нямаме представа какво всъщност представлява изчезването. То може да означава смърт или пък прехвърляне на някакво друго място или места и ако това е така, прехвърлянето може да е било благословия. Защото по онова време Земята не беше място, което повечето от хората биха избрали, за да останат завинаги. Цялата земна повърхност, а също и част от морето, както и всички енергийни източници бяха изразходвани да поддържат голото съществуване на ордите, които населяваха Земята. „Голо съществуване“ не е измислена фраза, тъй като хората нямаха достатъчно храна, пространство за живеене и материи, за да покрият телата си в името на благоприличието.

Фактът, че на моето семейство и на други подобни на него им бе дадена привилегията да запазят сравнително голямото жизнено пространство, което си бяха отвоювали доста преди натискът на свръхнаселението да стане наистина опасен, е само един пример за съществуващото неравенство. Фактът, че племето на индианците от езерото Лийч, което също бе пропуснато от свръхестествената сила, живее в сравнително обширни и рядко населени земи, може да бъде обяснен по друг начин. Земите, в които бяха принудени да се натъпчат векове по-рано, бяха предимно бедни, макар че през годините и първоначалното пространство им бе отнето постепенно от безмилостния бич на икономическата инвазия, а накрая щеше да им бъде отнето и последното парче и те щяха да бъдат изтласкани в анонимното глобално гето. Макар че, ако говорим истината, самият им начин на живот представляваше в известен смисъл още от самото начало съществуване в гето.

По време на изчезването щеше да е невъзможно построяването на тази къща и придобиването на земите, които я обграждаха. От една страна, не можеше да се намери такъв парцел, а ако пък би се намерил, цената му щеше да е такава, че дори най-богатите семейства нямаше да са в състояние да си я позволят. Освен това, нямаше да има и работна ръка или достъпни материали за изграждането на къщата, тъй като световната икономика се бе напрегнала до пръсване, за да изхранва осем милиарда души.

Моят прадядо е построил тази къща преди почти век и половина. Дори тогава придобиването на земя е било трудно и той е успял да се сдобие с парцел, защото манастирът надолу по пътя изживявал трудни времена и е бил принуден да продаде част от имотите си, за да посрещне някои належащи задължения. При построяването на къщата моят прадядо е пренебрегнал всички съвременни строителни технологии и се е върнал към солидността и простотата на големите провинциални градежи отпреди няколко века. Той я бе построил стабилно и често казваше, че тя ще стои вечно и колкото и това да звучеше преувеличено, нямаше съмнение, че тя ще пребъде във времето, докато много други сгради ще са се слегнали до земята.