Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 99

Без да се обръща назад, Тес забърза към гората, която я отделяше от пътя. Въпреки че бързаше, тя разбра, че някой я преследва!

Сърцето й заби силно и тя се впусна в лудешки бяг. Пътят беше само на няколко метра от нея, когато внезапно около врата й започна да се затяга копринена панделка. Тя едва не се строполи на земята от изненадващото нападение — диво се бореше, въртеше се, риташе, дърпаше с ръце панделката, която безмилостно се врязваше във врата й.

Изминаха няколко минути, в които Тес и нападателят й се бореха мълчаливо, но опитите й да се измъкне бяха неуспешни. Панделката жестоко прерязваше нежната кожа на шията й, дробовете й сякаш изгаряха, а пред очите й танцуваха черни петна. Изпълни я ярост — нямаше да позволи животът й да свърши по този начин! Като луда удвои борбата си за въздух, за живот, но напразно. И тогава й се стори, че наистина ще умре… без да знае коя е, от ръката на непознат нападател, неизвестно защо, на място, което й беше непознато…

После я обгърна тъмнина и всичко стана черно.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

— О, мис! Мили Боже! Не умирайте! Томас? О, Том, побързай! — извика Роуз Лайдлоу разтревожено.

Роуз бе седнала на земята, а отпуснатото тяло на Тес лежеше в скута й. Тя нервно се огледа наоколо, но не видя нищо застрашително. И все пак, невероятно, но преди няколко минути някой се беше опитал да убие любовницата на графа!

Чу бързи стъпки, след това и гласа на съпруга си. С облекчение видя Том и брат му да си проправят път през дърветата и храстите, които ги разделяха. Когато стигнаха до нея и видяха отпуснатото тяло в ръцете й, двамата останаха без дъх.

— Какво стана? — попита Том. — Да не е припаднала?

Безмълвно Роуз им показа тъмночервената ивица, врязана в шията на девойката.

— Да не искаш да кажеш, че някой се е опитал да я убие! — извика недоверчиво Джон.

— Не знам какво стана — отвърна Роуз почти през сълзи. — Мис каза, че иска да отиде на разходка и след като излезе, аз си помислих, че понеже околността не й е позната, е редно да я придружа. Казах на майка ти къде отивам и тръгнах след нея.

Нежно отметна един от огнените кичури от бледото лице на Тес и продължи с треперещ глас:

— Щом не я видях на пътя се разтревожих, а после си спомних за старата ябълкова градина и си казах, че сигурно е решила да… — очите й се разшириха от ужас. — О, Том! Беше ужасно! Погледнах насам и ги видях — мис се бореше с всички сили, а един господин — висок, с пелерина като на господаря, стоеше зад нея и я душеше с тази панделка — преглътна сълзите си прислужницата. — За секунда останах вцепенена, не можех да повярвам на очите си и после мис като че ли се отпусна и се свлече. Сигурно съм извикала, защото господинът ме погледна. О, толкова се изплаших, че ще се затича към мен, но той просто я пусна на земята и се скри в гората.

Двамата мъже клекнаха до жените и докато Том успокояваше съпругата си, Джон се увери с облекчение, че младата дама, въпреки че беше в безсъзнание и с доста ожулен врат, е жива. Том помогна на Роуз да се изправи, а Джон вдигна лекото тяло на Тес на ръце и всички забързано се отправиха към кулата.