Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 100

Когато пристигнаха, в кухнята настъпи бъркотия. Сара и Джени изплашени се вайкаха, а другите набързо им обясняваха какво се беше случило. Единственото нещо, което донякъде ги успокояваше бе, че Тес все още дишаше.

Не искаха дори за миг да я оставят сама, затова й приготвиха легло в кухнята. Все пак това беше сърцето на къщата и всичко необходимо за един болен беше под ръка. Едва когато я настаниха се сетиха, че трябва да уведомят графа за ужасния инцидент. Джон — с мрачно лице и кама във вътрешния джоб, тръгна за имението Шерборн. Някой беше нападнал мис, но нямаше да се измъкне невредим, ако опиташе да измери силите си с него!

В имението доста трябваше да спори с чичо си Билингам, че трябва да види графа незабавно и то насаме. Неохотно и мърморейки, Билингам най-накрая отиде да потърси Никълъс.

Ник се изненада, когато икономът му прошепна, че в кабинета му го очаква посетител, който настоява да го види веднага, но не го показа. Извини се на братята Рокуел и ги остави да играят билярд — така убиваха часовете, докато станеше време да тръгват за имението Мандъвил.

Като отвори вратата и видя лицето на Джон, Никълъс почувства сякаш буца в гърлото си. Нещо ужасно се беше случило с Доли! Знаеше го с всяка фибра на тялото си и мисълта, че може да е наранена го изпълни с истински ужас. Никога през живота си не беше изпитвал подобно нещо — дори и в ситуациите, когато бе рискувал собствения си живот.

Секундата, в която вратата се затвори зад иконома, Никълъс грубо го попита:

— Доли? Ранена ли е?

Джон бързо му разказа какво се беше случило. Новината, че Доли е в безсъзнание, но жива, го успокои донякъде.

Историята на Джон звучеше невероятно и за няколко минути Никълъс го гледа с недоверие. Мили Боже! Та това беше селската провинция Кент, не престъпният Лондон! Защо, по дяволите, някой ще иска да убива любовницата му? Нямаше причина… Внезапно присви очи. Контрабандистите! Дали не бяха нападнали Доли, за да го накарат да напусне кулата? Дали нападението не беше предупреждение? Разгневен изгони тези съмнения от главата си. В момента причините нямаха значение, а само фактът, че някой се беше осмелил да удари жената, която той смяташе за своя. Отново го изпълни гняв. Ръцете му се свиха в юмруци и за миг си помисли за удоволствието, което щеше да изпита като се изправи пред глупака, който беше ударил беззащитна жена.

Внезапно му се прииска да види Доли, сам да се увери, че е наистина жива. Направи знак на Джон да го последва и двамата излязоха от стаята. След по-малко от пет минути възседнаха два коня и бързо се отправиха към кулата.

Докато яздеха, Никълъс се опитваше да контролира емоциите си. Не искаше да мисли за това какво се беше случило с Доли или как би се чувствал, ако новините на Джон бяха лоши — ако нападателят й беше успял и тя беше мъртва… Побиха го тръпки и той отклони мислите си от посоката, която бяха поели против волята му. Единственото, което имаше значение бе, че тя е жива и че трябва да е при нея колкото се може по-скоро.