Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 65

— Много мило от твоя страна — малко чай ще ми дойде чудесно.

Джени й се усмихна и остави тежкия поднос на една от масите до огъня.

— Ще донеса роклята ви — мама доста се постара. Ще свърши работа докато господарят ви купи други рокли.

С явна симпатия в погледа, тя добави:

— Наистина е ужасно, че каретата ви се е преобърнала и всичките неща са се изкаляли. Доста неприятно, че сте изгубили всичко и че е трябвало да взимате рокля назаем от някаква гостилничарка, за да облечете нещо.

При изненадата на Тес, Джени мило й обясни:

— Графът обясни всичко на мама вчера. Помислих си, че е много вълнуващо — да избягаш от лошия си втори баща, да ти се преобърне каретата, графът да те спаси и всичко останало. От пръв поглед се е влюбил във вас и веднага ви е докарал тук. Толкова романтично!

Тес едва не изпусна чашата с чай, която държеше и се замисли дали графът има още романтични истории, с които да замайва главите на слугите.

— Ааа, да, беше голямо приключение! — едва промълви тя.

Джени й се усмихна още веднъж и като обеща да се върне с възстановената рокля, изхвърча от стаята. Тес се ядоса на графа. Лош втори баща! Преобърната карета! Може би трябваше да му благодари, че не я е представил като лъжкиня. Но изведнъж й дойде една неприятна мисъл — откъде знаеше, че не е лъжкиня?

Не беше лъжкиня, настоя тя упорито. „Знам си, че щях да се чувствам различно, ако бях.“ Сви устни. „И определено нямаше да съм девствена!“

Без да си дава излишни надежди, Тес все повече се убеждаваше, че принадлежи към висшата класа. Не, че се чувстваше по-горе от другите, а разни дреболии — това, че естествено възприе слугите; знаеше как да си служи с приборите, дори способността да различава качеството и вродената склонност към комфорт. Това бяха доказателства, че не е фермерска или магазинерска дъщеря, лъжкиня или прислужница в гостилница. Или, помисли си горчиво тя, проститутка. Не вярваше, че положението й в живота е това, което графът й беше измислил. Тогава коя беше тя?

След малко Джени й донесе розовата рокля. Тес я отпрати, облече се сама и върза косата си. Но все още нямаше отговор на въпросите си. Въздишайки, тя се разхождаше из стаята и от време на време поглеждаше през прозореца. Отново валеше и денят беше мрачен. Всъщност при вида на тази унила гледка — прогизналата, повяхваща розова градина и стичащите се капки по листака, Тес реши, че настроението й съответства на времето — мрачно и доста отблъскващо.

Все още беше много рано и на Тес й се прииска още една чаша чай, затова седна пред огъня. Поне беше на топло, суха и нахранена. Може би трябваше да е благодарна, но й се струваше, че ще плати висока цена, и даже вече го е направила, за тези удобства.

Не знаеше колко време беше седяла така, загледана в огъня. Тъжните й мисли не бяха родили никакви решения, но почти неусетно се почувства странно. По тялото й се плъзна пробождащо чувство, което не можеше да обясни — сякаш имаше и някой друг в стаята. Огледа се наоколо — беше сама, никой не беше нарушил усамотението й… И все пак усещането си оставаше, дори се засилваше и когато пак се огледа й се стори, че и преди е била тук — и то често. Стаята й беше позната. Разпозна сложната подредба на дъските на тавана; странната форма на прозореца в левия ъгъл, който гледаше към розовата градина; ръбестият камък под плота на камината… Чувството беше тъй неудържимо, както и когато за пръв път видя граф Шерборн в „Черното прасе“. Дори и леглото с избелелите завивки — само че в главата й цветовете бяха по-ярки и леглото беше сложено по-различно, отколкото сега. Беше уверена, че това не е първият път, когато влиза в тази стая.