Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 153

Ник прескочи няколко страници и стигна до момента, когато се разкрива коварството на Грегъри Мандъвил и Бенедикт, вбесен и разтревожен, научава, че голямата му любов е отвлечена и ще бъде омъжена за друг — мъжът, когото Бенедикт някога е смятал за свой приятел. Бенедикт описваше също толкова трагично и новината, че Тереза е бременна от новия си съпруг.

Никълъс често се бе питал защо Бенедикт не е предизвикал Грегъри на дуел и тук намери отговора. Кралят изрично е забранил, независимо, че причината била повече от основателна, за да предотврати смъртоносната разпра между двама от най-приближените си поданици. Родителите на Бенедикт също упражнили своето влияние пред краля. Не искали синът им да рискува живота си заради жена, която вече е бременна от друг мъж. Той бил единственото им дете, последният Талмъдж и трябвало да осигури наследници. Редовете излъчваха такова отчаяние, че симпатията на Ник към дядо му нарасна.

Бенедикт се подчинил на волята на краля и родителите си, но омразата му към Грегъри Мандъвил изгаряше страниците на дневника и Ник с разбиране четеше за гнева на дядо му към другия мъж, за плановете, които измислял, за да го убие. Планове, които никога не се осъществили, защото Бенедикт Талмъдж не бил коравосърдечен убиец, въпреки че страдал жестоко.

Най-накрая Ник остави тефтера настрана, за да си налее чаша бяло вино. После пак се настани удобно на стола си и взе дневника в ръка, за да потъне в трагичната история преди около седемдесет години. Оказа се обаче, че е имало и радостни моменти и Ник с изненада прочете пасажа под датата 17 октомври 1744 г.:

Днес е един чудно щастлив ден! Сладката ми съпруга ме зарадва със здрав син. Кръстихме го Франсис и като повечето горди родители мислим, че е най-красивото бебе на света. Странно е — мислех, че никога повече няма да съм щастлив и все пак днес съм изпълнен с радост. Имам любяща съпруга и здрав, силен наследник. Смятах, че животът ми е свършил, когато Грегъри отвлече Тереза, но открих, че скъпата Палас ми носи голямо задоволство. Не само, че ме дари със син, но със своята нежност и чар прогони до голяма степен тъгата от сърцето ми и я замени със светлина…

Ник затвори дневника и се загледа в пространството пред себе си. Баба му трябваше да прочете този пасаж, щеше да се зарадва като разбере дълбоките чувства, които е пробудила в душата на Бенедикт. Изведнъж се намръщи и се замисли върху думите на дядо си. Това не бяха думи на мъж, който след по-малко от два месеца щеше да изостави тази сладка съпруга и новородения си син и да избяга с друга жена.

Тъкмо се канеше да продължи да чете по-нататък, когато на вратата се почука. Ник се стресна — дълбоко се надяваше да не е Атина, но когато видя барон Рокуел широко се усмихна. Прибра дневника в чекмеджето и го заключи, а после погледна приятеля си въпросително.