Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 152

Атина гордо се изпъчи.

— Не се безпокой, скъпи братко, няма да ти преча с присъствието си нито миг повече. Предполагам ще ми дадеш време да опаковам нещата си и ще ми предоставиш достатъчно слуги, които да отведа с мен?

— Разбира се — изморено отвърна Ник. — Каквото поискаш.

Защо ли се беше надявал Атина да се вразуми? Гледаше я мрачно как се извърна и се спря точно на прага, за да подхвърли през рамо:

— И разбира се, ще платиш за ремонта на къщата, нали? Искам също конете и каретата ми да бъдат преместени в конюшнята на Доуджър Хаус заедно с необходимите коняри.

— Разбира се — сухо отвърна той. — Всичко, което ще те направи щастлива в новата ти къща.

Атина се изсмя безчувствено.

— Само едно нещо би ме направило щастлива — да те видя погребан под земята.

Вратата се затвори с трясък зад нея и Ник не знаеше дали да се смее или да изругае. Едно нещо си оставаше характерно за Атина, помисли си жлъчно той — тя никога не криеше чувствата си.

Ник остана известно време зад бюрото, като се чудеше дали е постъпил правилно и дали нямаше друг начин да се справи със сестра си. Съмняваше се. Проблемът беше възникнал много преди той да се появи на хоризонта — ако Рандъл и Атина бяха продължили да се разпореждат със семейното богатство в същия дух, от него нямаше да остане почти нищо. Бяха скроени по един калъп — отдаваха се на удоволствия независимо от цената. Никълъс знаеше, че Атина го мрази заради опитите му да спре глупавото й прахосване на пари и ако Рандъл някога беше упражнявал контрол върху нея, сега задачата му щеше да е доста по-лесна. Обтегнатите отношения със сестра му изглеждаха непоправими. Поне след тази караница най-накрая изясниха нещата.

Сцената с Атина остави лош вкус в устата му и с известна неохота Ник извади дневника от чекмеджето и мрачно го погледна. Въобще не беше в настроение да чете за завладяващата тайна любов на дядо му към друга жена. Искаше да намери Тес, да я отмъкне и да се любят до края на деня.

Само като си помисли за нея и настроението му се повдигна малко и с повече ентусиазъм той взе черния тефтер в ръце. Какви ли потресаващи истини се криеха в него? Дали щеше да намери обяснение защо Бенедикт бе изоставил младата си съпруга и малкото си бебе и избягал с жената на друг? А какво ли е станало с диамантите на Шерборн?

Като потисна любопитството си да започне от края на дневника, където дядо му без съмнение беше описал плана си за бягство с Тереза, Никълъс небрежно започна да разлиства тефтера от началото. Намръщи се като прочете за радостта на Бенедикт в деня, когато е бил обявен годежът му с Тереза Долби. От всяка дума на дядо му личеше, че е дълбоко влюбен в Тереза и че тя отвръща на любовта му по същия начин. Ник никога не беше се замислял за прабабата на Тес, възприемаше я просто като жената, която беше отмъкнала дядо му от Палас. Но докато четеше топлите думи на Бенедикт си я представи по друг начин. Приличала е много на Тес, помисли си той с изненада. Имала е същия дух, същата изящна красота и същата страстна натура…