Читать «Патрик Ротфус Името на вятъра» онлайн - страница 489

Летописеца лежа буден в приятно ухаещото си легло почти цял час, като неспокойно се въртеше ту на едната, ту на другата страна. Накрая въздъхна и отметна завивките. Запали отново лампата със серен кибрит и стана от леглото. След това отиде до тежкия скрин и се опита да го бутне. В началото скринът не помръдваше, но след като Летописеца подложи гръб под него, успя полека да го избута по гладкия дървен под.

Минута по-късно тежката мебел вече беше затиснала вратата на стаята му. След това писарят отново се пъхна в леглото, угаси лампата и бързо потъна в дълбок и спокоен сън.

* * *

В стаята беше съвсем тъмно, когато Летописеца се събуди от нещо меко, притиснато към лицето му. Той лудо го отблъсна, по-скоро по рефлекс, отколкото в опит да се измъкне от него. Уплашеният му вик беше приглушен от една ръка, която здраво затисна устата му.

След първоначалната паника Летописеца утихна и се отпусна.

Той просто лежеше и дишаше тежко с облещени в мрака очи.

— Аз съм — прошепна Баст, без да маха ръката си.

Летописеца отвърна нещо неразбираемо.

— Трябва да поговорим. — Баст стоеше на колене до леглото и гледаше надолу към тъмната, омотана в одеялата фигура на Летописеца.

— Ще запаля лампата, а ти няма да издаваш никакви силни звуци. Разбрахме ли се?

Летописеца кимна под ръката на Баст. Миг по-късно се запали една клечка кибрит, която изпълни стаята с трепереща червеникава светлина и острата миризма на сяра. След това се появи по-меката светлина на лампата. Баст облиза пръстите си, все още стиснали кибритената клечка.

Леко треперещ, Летописеца седна изправен в леглото и облегна гърба си на стената. Без да обръща внимание на голите си гърди, той смутено събра одеялата около кръста си и хвърли поглед към вратата. Тежкият скрин още беше там.

Баст проследи погледа му.

— Това показва известна липса на доверие — сухо рече той. — Дано не си му издраскал пода. Такива неща го влудяват.

— Как влезе тук? — попита Летописеца.

— Тихо! — изсъска Баст и размаха ръце като обезумял. — Трябва да сме тихи. Слухът му е като на ястреб.

— Как… — започна Летописеца, но после спря. — Ястребите нямат уши.

— Какво? — изгледа го с недоумение Баст.

— Каза, че има слух като на ястреб. В това няма никакъв смисъл.

Баст се намръщи и презрително махна с ръка.

— Знаеш какво имам предвид. Не трябва да разбере, че съм тук. — Баст седна на ръба на леглото и притеснено приглади панталоните си.

Летописеца се вкопчи в одеялата, събрани около кръста му.

— А ти защо _си_ тук?

— Както казах, трябва да поговорим. — Баст хвърли сериозен поглед на Летописеца. — Трябва да поговорим за това защо си тук.

— Това правя — раздразнено отвърна Летописеца, — събирам истории. И когато ми се удаде възможност, проучвам странни слухове и проверявам дали в тях има някаква истина.

— Просто от любопитство, какъв беше слухът? — попита Баст.

— Очевидно си бил сълзливо пиян и си се изпуснал нещо пред някакъв каруцар — отвърна Летописеца. — Като се има предвид как стоят нещата, това е било доста небрежно от твоя страна.