Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 212

Ако беше ден, тук щеше да гъмжи от мушици, а вонята на разложение щеше да бъде още по-непоносима.

— Той спи тук — каза Бентън. — Може би не постоянно.

Побутна възглавницата с крак. Под нея беше ръбът на одеялото, а отдолу матракът. Хладилната чанта предпазваше кутийка кибрит от влагата, но явно книгите с меки корици не бяха важни за него. Бяха подгизнали, страниците — залепнали една за друга. Четеше книги от типа семейни саги и любовни романи, които човек си купува в дрогерията, когато търси нещо за четене, без да го е грижа какво е. Под малката импровизирана палатка имаше яма, в която беше палил огън с въглища, и ръждясала решетка от скара, закрепена върху няколко камъка. Имаше кутии от безалкохолна бира. Скарпета и Бентън не докоснаха нищо и се върнаха на плажа, където беше кацнал хеликоптерът и беше оставил дълбоки следи в пясъка. Бяха изгрели още звезди и вонята се усещаше във въздуха, но вече не беше толкова непоносима.

— Отначало помисли, че е той. Видях го по лицето ти — каза Бентън.

— Надявам се, че е добре и не е направил някоя глупост — отвърна тя. — Доктор Селф е виновна и за това. Че съсипа отношенията, които всички имахме. Че ни раздели. Не си ми разказал как разбра. — Гневът я завладяваше заради стари и нови грехове.

— Това е любимото й занимание. Да разделя хората.

Те чакаха край водата, а вятърът отдалечаваше от тях вонята от черния чувал с трупа на Лушъс Медик. Скарпета усети мириса на морето, чуваше дишането му и тихото разбиване на вълните в брега. Хоризонтът беше черен, а фарът вече не предупреждаваше никого за нищо.

Малко по-късно в далечината примигнаха светлини, хеликоптерът на Люси се сниши и те обърнаха гръб на пясъчната вихрушка от приземяването. С трупа на Лушъс Медик, прибран в товарната мрежа, те се издигнаха и го откараха в Чарлстън. На рампата пулсираха светлините от полицейските коли, а Хенри Холингс и капитан Пома бяха застанали до един ван без прозорци.

Скарпета вървеше пред всички. Подтикваше я гневът. Тя почти не слушаше разговора между четиримата. Че катафалката на Лушъс Медик била намерена паркирана зад погребалната агенция на Холингс с ключове в стартера. Как се беше озовала там, освен ако убиецът не я е закарал, или може би Шанди? Бони и Клайд, така ги наричаше капитан Пома. После той заговори за Бул. Къде беше той, какво още можеше да знае? Майката на Бул твърдеше, че го няма вкъщи, повтаряше го дни наред. Нямаше следа от Марино и полицията го издирваше, а Холингс оповести, че труповете ще бъдат закарани в моргата. Не моргата на Скарпета, а университетската, където двама съдебни патолози ги чакаха, след като цяла вечер бяха работили по Джани Лупано.

— Може и вие да участвате, ако имате желание — обърна се Холингс към Скарпета. — Вие ги открихте, затова трябва да направите аутопсиите. Стига да нямате нещо против.

— Полицията трябва да отиде на остров Морис и да обезопаси мястото — каза тя.