Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 154

„Опълчи се срещу това — ако се досетиш как… братко…“ Майлс разпери ръце.

Марк заотстъпва заднишком към асансьора, после почти извика:

— Защо не?

Майлс отметна глава и се засмя.

— Досети се!

Клонингът изчезна в шахтата и земята го погълна.

Майлс се върна при приятелите си.

— Дали е разумно? — попита Ели, като прекъсна Иван, който припряно я информираше за обстановката. — Да го пуснеш просто така?

— Не зная — въздъхна Майлс. — Щом не мога да му помогна, поне няма да му преча. Гален ужасно го е объркал. Аз съм негова мания. Подозирам, че винаги ще е така. Зная всичко за маниите. Най-доброто, което мога да направя, е да не му заставам на пътя. След време може би ще се успокои. След време може би ще… ще се спаси.

Умората най-после се стовари върху плещите му. Топлото тяло на Ели се притискаше към него и той се чувстваше много, много щастлив. Това му напомни да включи комуникатора си, за да освободи Ним и да го прати заедно с хората му обратно на космодрума.

— Е — след около минута пълно мълчание каза Иван, — сега накъде? И вие двамата ли искате да се върнете на космодрума?

— Да — въздъхна Майлс. — И да избягаме от тази планета… Но се опасявам, че не е практично да дезертирам. Дестанг и без това рано или късно ще ме настигне. Нищо не ни пречи да отидем в посолството и да му докладваме. Да му кажем истината. Няма защо да лъжем, нали? — Той присви очи и се замисли.

— Абсолютно — изсумтя Галени. — Така или иначе, накрая всички доклади се превръщат в история.

— Знаете, че… не исках да стане така — след малко каза Майлс. — Онзи сблъсък снощи. — Извинението не прозвуча убедително — в крайна сметка капитанът бе изгубил баща си…

— Да не би да си въобразяваш, че си контролирал положението? Че си всезнаещ и всесилен? Никой не те е назначавал за Господ, Воркосиган. — Той се усмихна криво. — Убеден съм, че стана случайно. — Галени се отпусна назад и затвори очи.

Майлс се прокашля.

— Тогава обратно към посолството, Иване. Хм, и недей да бързаш. Карай бавно. Нямам нищо против да поразгледам Лондон.

Когато всички влязоха в кабинета на Галени, Майлс си спомни за китайските маймунки, които Тънг държеше на лавица в каютата си. Иван несъмнено не беше видял нищо лошо. Дръзкият поглед, който капитанът отправи на Дестанг, ясно показваше, че е решен да не казва нищо. За самия Майлс оставаше да не е чул нищо, но навярно нямаше смисъл да запушва ушите си с ръце.

Очакваше комодорът да е бесен, но той изглеждаше само отвратен. Дестанг отвърна на поздравите им и се отпусна на стола на Галени. Когато погледът му попадна върху Майлс, устните му мрачно се свиха.

— Воркосиган. — Името почти осезаемо увисна във въздуха пред тях. — Когато в седем часа тази сутрин приключих разговора си с инспектор Рийд от лондонския градски съд, твърдо бях решил, че единствено божествена намеса може да ви спаси от гнева ми. Божествената намеса се яви в девет часа в лицето на специален куриер от имперския щаб. — Той повдигна с палец и показалец един инфодиск, носещ имперския печат. — Тук има нова спешна заповед за вашите наемници.