Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 17

По дяволите! — помисли си Нийл, тя замина най-малко за две седмици и аз няма как да се свържа с нея. Нямам и никаква представа как се казва мащехата й.

9

И като се изключеше този проклет режисьор, седмицата беше добра, мислеше си Маги, докато излизаше от магистрала 138 в Нюпорт. И двете снимачни програми през седмицата бяха минали изключително добре, особено тази за „Вог“.

Но след прецизността, с която трябваше да следи как улавя фотоапаратът й всяка гънка на астрономично скъпите дрехи, които снимаше, беше истинско щастие да облече дънки и карирана риза. Всъщност, като се изключеха синята копринена блуза и дълга пола, които смяташе да облече довечера за партито на Нюела, всички дрехи, които си беше взела за през ваканцията, бяха съвсем обикновени.

Така ще се забавляваме, мислеше си тя. Две цели седмици в Нюпорт. С Нюела ще можем наистина да си наваксаме за времето, през което не сме били заедно! Усмихна се при тази мисъл.

Изненада се, когато Лаям й се обади да й каже, че и той ще бъде у Нюела довечера — трябваше все пак да се сети, че той прекарва доста време в Нюпорт.

— Не е далеч с кола от Бостън — беше изтъкнал. — Ходя там доста често през уикендите, особено извън сезона.

— Не знаех — беше отвърнала.

— Има много неща, които не знаеш за мен, Маги. Може би ако не отсъстваше толкова често от града…

— И може би, ако ти не живееше в Бостън и не използваше нюйоркския си апартамент толкова рядко…

Маги отново се усмихна. Лаям наистина е забавен, помисли си тя, макар да се приема твърде на сериозно през повечето време. Спря на един червен светофар и отново погледна картата. Нюела живееше точно до знаменитата Оушън Драйв, на Гарисън авеню.

— Дори имам изглед към океана от третия етаж — беше й обяснила. — Почакай само да го видиш, както и ателието ми.

Беше й се обадила три пъти през тази седмица, за да се увери, че не е променила плановете си.

— Нали ще дойдеш, Маги? Няма да ме разочароваш?

— Разбира се, че не — беше я уверила тя. И все пак Маги се беше запитала дали само си въобразяваше или наистина в гласа на Нюела имаше нещо — безпокойството, което бе доловила в изражението й вечерта, когато вечеряха в Манхатън. Тогава тя го беше отдала на факта, че съпругът на Нюела бе починал едва предната година, и че бе започнала да губи приятелите си — една от лошите страни на това да живееш достатъчно дълго, за да остарееш. Съвсем естествено е да започнеш да осъзнаваш смъртността си, бе заключила.

Виждала бе същия израз по лицата на хората в старческите домове, които бе снимала за списание „Лайф“ миналата година. Една жена бе казала с тъга: „Понякога ми е много криво, че не е останал никой, който да ме помни като млада“.

Маги потръпна, после си даде сметка, че температурата в колата бе спаднала рязко. Изключи климатика, отвори прозореца с няколко сантиметра и вдъхна соления аромат на океана, който изпълваше въздуха. Когато си израснал в Средния запад, помисли си тя, никога не можеш да се наситиш на океана.