Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 166

Препъвайки се покрай рововете, Нийл се затича, стигна до звънчето и видя, че то бе прикрепено към тръба, чийто отвор бе почти запушен с кал.

Започна да рови с ръце в пръстта около нея, да рови, да копае и да хлипа.

Докато го гледаше, звънчето спря да се движи.

Шефът на полицията Брауър и детектив Хагърти бяха в полицейската кола, когато им предадоха за обаждането на Робърт Стивънс.

— Две от нашите момчета поеха преследването на ягуара — рече диспечерът. — Но Стивънс смята, че изчезналата жена може да е заровена в онзи музей на открито.

— Вече сме почти там — отвърна Брауър. — Изпрати линейка и оборудването за екстрени ситуации. Ако имаме късмет, ще ни потрябват. — Приведе се напред. — Включи сирената — заповяда той.

Когато пристигнаха, завариха Нийл да копае с голи ръце мократа глина. Миг по-късно Брауър и Хагърти бяха до него и мощните им длани се присъединиха към неговите — копай, копай, копай!

Под повърхността почвата стана по-рохкава, по-малко отъпкана. Накрая стигнаха до полираното дърво. Нийл скочи в дупката, като изтребваше пръстта от капака на ковчега и я мяташе встрани. Накрая изтръгна задръстената вентилационна тръба и почисти дупката, през която бе вкарана вътре.

Дръпна се встрани в широкия гроб, мушна пръсти под капака на ковчега и с нечовешко усилие донякъде го отвори. Задържа го така с лявото си рамо, бръкна вътре, сграбчи отпуснатото тяло на Маги и го вдигна нагоре към протегнатите в очакване ръце на полицаите.

Когато лицето й докосна неговото, той видя, че устните й се движеха и чу тихия шепот:

— Нийл… Нийл…

— Тук съм, любима — промълви той, — и винаги ще съм до теб.

93

Неделя, 13 октомври

Пет дена по-късно Маги и Нийл отидоха в „Латъм Майнър“ да се сбогуват с мисис Бейнбридж.

— Ще дойдем за Деня на благодарността при родителите на Нийл — каза Маги, — но не можех да си тръгна, без да се видя с вас.

Очите на Летиция Бейнбридж светеха.

— О, Маги, не знаеш как се молехме да си добре.

— Мисля, че знам — увери я Маги. — А това, че се погрижихте да съобщите на Нийл за звънчето, което намерих на гроба на Нюела, може би спаси живота ми.

— То доизясни всичко — съгласи се Нийл. — После вече бях сигурен, че Лаям Пейн е замесен. Ако не го бях проследил, щеше да е твърде късно.

С Маги седяха един до друг в апартамента на мисис Бейнбридж. Той сложи ръка върху нейната — не искаше да я изпуска нито за миг, като все още преживяваше кошмара на търсенето й.

— Тук хората успокоиха ли се? — попита Маги.

— О, струва ми се, че да. По-жилави сме, отколкото си мислиш. Разбрах, че от „Престиж“ са решили да купят резиденцията.

— Лаям Пейн ще има нужда от повечето от парите, заради които е убивал, за да плати на адвокатите си — забеляза разпалено Нийл. — Любовницата му също, макар че тя ще свърши с обществен защитник. Обективно погледнато не вярвам да се отърват и да не бъдат съдени за множество убийства. Разбрах, че Одил е признала за умишленото разменяне на лекарства по заповед на Лаям.

Маги си помисли за Нюела и за Грета Шипли, както и за жените, които не беше познавала и чийто живот Лаям и Одил бяха прекъснали преждевременно. Поне им попречих да убият отново, успокои се тя.