Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 149

Отново „Латъм Майнър“! — помисли си Нийл.

— Бейтмън също така ни каза, че Маги знаела къде крие ключа за музея и я поканил да отиде отново с фотоапарата си, когато пожелае.

— Мислите ли, че наистина е отишла там снощи? Сама? — попита невярващо Нийл.

— Не смятам. Не, истината е, че снощи в музея е имало кражба — ако щете вярвайте, но липсва един ковчег. По този повод разпитваме тийнейджърите от квартала, които и преди са ни създавали неприятности. Предполагаме, че те са виновниците. Смятаме също така, че може да ни дадат някаква информация за мис Холоуей. Ако е отишла в музея и те са видели колата й паркирана там, вероятно са я изчакали да си тръгне, преди да влязат.

Нийл стана да си върви. Трябваше да се махне, трябваше да прави нещо. Освен това, знаеше, че няма какво повече да научи тук. Но можеше да се върне в „Латъм Майнър“ и ако имаше късмет, да открие нещо. Извинението му щеше да бъде, че иска да разговаря с директора за възможността Ван Хилърови да подадат молба за постъпване.

— Ще ви се обадя по-късно — каза той на Хагърти. — Отивам в „Латъм Майнър“ и ще се опитам да поговоря с някои от хората там. Човек никога не знае кой би могъл да има късче информация, която да се окаже от полза. А разполагам и с добро извинение за посещението си. Бях в дома в петък, за да го огледам от името на една възрастна двойка — мои клиенти — и сега ще спомена, че са се появили още няколко въпроса.

Хагърти вдигна вежди.

— Вероятно ще научите, че току-що сме били там.

— Защо? — попита бързо Робърт Стивънс.

— Говорихме с директора и една от сестрите, някоя си Зелда Марки, която изглежда е близка приятелка на професор Бейтмън. Не мога да кажа повече от това.

— Татко, какъв е телефонният ти номер в колата? — попита Нийл.

Робърт Стивънс извади визитната си картичка и надраска номера на гърба й.

— Ето.

Нийл подаде картичката на Хагърти.

— Ако има някакво развитие, потърсете ни на този номер. А ние ще ви се обаждаме на всеки час.

— Чудесно. Мис Холоуей ви е близка приятелка, нали?

— Нещо повече от това — отвърна рязко Робърт Стивънс. — Смятайте ни за нейно семейство.

— Както желаете — отвърна просто Хагърти. — Наистина ви разбирам. — Погледна Нийл. — Ако жена ми беше изчезнала, бих преживявал същия кошмар. Запознах се с мис Холоуей. Много е умна, и струва ми се, доста изобретателна. Ако има начин да си помогне сама, вярвайте, че ще го направи.

Искреното съчувствие, изписано на лицето на Хагърти, накара Нийл болезнено да осъзнае колко близо бе до възможността да загуби човека, без когото — за свое огромно учудване — сега не можеше да си представи живота. Преглътна внезапно появилата се в гърлото му буца. Тъй като не беше сигурен в гласа си, само кимна и си тръгна.