Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 147

— Вие харесахте ли я, мис Марки? — попита Брауър.

— Не я познавах достатъчно, за да започна да я харесвам. От няколкото ни разговора ми се стори много приятна.

— Мис Марки, вие сте приятелка на Ърл Бейтмън, нали? — попита Брауър.

— Според мен приятелството включва и близост. Познавам и се възхищавам на професор Бейтмън. Той, както и цялото му семейство, беше много загрижен за леля си, Алиция Бейтмън, която живееше в старческия дом „Сийсайд“, където по-рано работех.

— Всъщност, Бейтмънови са били доста щедри към вас, нали така?

— Разбираха, че се грижа прекрасно за Алиция и любезно настояха да ме възнаградят.

— Да-а. Бих искал да знам защо сте решили, че лекция за погребенията би могла да е интересна на живущите в „Латъм Майнър“? Не смятате ли, че и без това много скоро на всички тях именно това им предстои?

— Полицай Брауър, зная, че нашето общество изпитва ужас от думата „смърт“. Но старата генерация е с много по-силно развито чувство за реализъм. Поне половината от гостите ни са оставили подробни инструкции как да бъдат погребани и често дори се шегуват по този въпрос.

Поколеба се.

— Ще добавя също, че доколкото бях разбрала, професор Бейтмън възнамеряваше да говори за кралските погребения през вековете, което, естествено, е доста интересна тема. Ако се беше придържал към нея… — Спря за миг, после продължи: — Трябва да призная, че използването на звънчетата разстрои някои хора, но начинът, по който Сара Къшинг се отнесе с професор Бейтмън бе безобразен. Той не искаше да стори нищо лошо, а тя постъпи с него жестоко.

— Мислите ли, че той е бил много ядосан? — попита внимателно Брауър.

— Мисля, че се чувстваше унизен и после може би ядосан, да. Когато не изнася лекции, всъщност е много срамежлив човек.

Хагърти вдигна глава от бележките си. В гласа и изражението на сестрата се бяха появили нежни нотки, които не можеха да бъдат сбъркани. Интересно, помисли си. Беше сигурен, че и Брауър го беше забелязал. Приятелството включва и близост. Струва ми се, че дамата се възмущава твърде много, реши той.

— Сестра Марки, какво знаете за една скица, която мисис Нюела Мур е направила заедно с покойната мисис Грета Шипли?

— Абсолютно нищо — отвърна рязко тя.

— Била е в апартамента на мисис Шипли. Изглежда е изчезнала след смъртта й.

— Това е напълно невъзможно. Стаята или апартаментът се заключват веднага. Всички го знаят.

— Ъ-хъ. — Тонът на Брауър стана поверителен. — Сестра Марки, само между нас, какво мислите за д-р Лейн?

Тя го погледна рязко и мина известно време, преди да отговори.

— Стигнала съм до момента, в който дори с цената да засегна някого, когото много обичам, ще рискувам да загубя отново работата си, като говоря открито. Не бих позволила на д-р Лейн да лекува дори котката ми. Вероятно той е най-глупавият лекар, когото съм срещала, а повярвайте ми, аз съм работила с доста лекари.

Изправи се.

— Имала съм също така честта да работя с превъзходни лекари. Затова не мога да разбера как хората от „Престиж“ са избрали д-р Лейн за ръководител на резиденцията. И преди да сте ме попитали, ще ви кажа, че това е причината толкова често да наглеждам гостите, за които се безпокоя. Не мисля, че е в състояние да им осигури грижите, от които се нуждаят. Знам, че понякога това може да не им е приятно, но го правя само за тяхно собствено добро.