Читать «Нещата от живота» онлайн - страница 6

Въпросният Гошо, я погледна изненадан. Вероятно въобще не можеше да си спомни за нея. „Има казва, но дават само цели агнета. Излизат по около десетина кила. Значи някъде по седемдесет и пет-осемдесет лева парчето.“ — Усмивката на лелята замръзна на устните.

— Ама не дават ли половинки? — опиваше се да изкопчи изгодната за нея информация.

— Не, само цели! — отсече Гошо и забърза с пълната торба нагоре по улицата.

— Ами с тия трийсет и пет лева какво щяхте да купите при тая ситуация? — запита отново Липо.

— Абе, щом чух, тоя Гошо и разбрах, че ще се разминем с агнешкото. Продължихме обаче упорито да чакаме. Никой не ни извика. Опашката свърши. Останахме само двамата и един дребен човечец.

— Ще има нова партида към осем часа. — осведомено каза човечеца. Аз ще чакам, защото съм се записал за цяло агне.

Лелята силно обезпокоена се връцна към бара. Аз тръгнах след нея. Вътре някакви хора разпитваха „каракачанина“. Той говореше важно, като от време на време цвъкаше с език и чоплеше с малешката си зъбите.

— Абе Иване, ще има ли за нас една половинка? — започна лелята отдалеч преговорите. — Има ни в списъка. Жена ти каза, че сме на първо място.

— Давам само цели агнета. С половинки няма кой да се разправя! Къде да търся трион за да ти го режа… Капаро дала ли си, ма? … И капаро не си дала! Какво сакаш тогава!!!…

Ясно видях как ще завърши диалога. Дръпнах лелята за ръкава и почти насила я изведох от бара.

— Хайде да вървим, че загубихме два часа в чакане. Месарниците сигурно вече са затворили. Сигурно ще изпуснем и последната възможност да хапнем агнешко по единайсет лева килото.

Лелята отчаяно простена. Закрета, накуцвайки до мен. Беше капнала от умора. Не можеше да си представи, как ще мине Гергьовден без агнешко. На три преки от мястото където обитаваше „каракачанина“ имаше една нова лъскава месарница. Влизаме ние вътре, а на витрината едни розови късове прясно месо, да му се не нагледаш. Хубаво месо, но свинско. Някак си не иде за Гергьовден. И то по седем лева килото!

— Момиче, има ли агнешко? — пита лелята.

— След двайсет минути, към осем, ще го докарат.

— И по колко върви?

— По десет и петдесет цяло. Плешките са по десет и осемдесет а бутчетата по десет.

— А половинка агне колко ще излезе? На килограми питам.

Продавачката примига разколебана, а след това извика един помощник от склада и му зададе уточняващия въпрос.

— Около шест кила излиза половин агне. Към шейсет и пет лева горе долу.

За кой ли път усмивката замръзна на устните на лелята. Сякаш тежък товар легна на плещите и.

— Да идем до пазара. — казвам — Там има замразено и на доста тънка цена.

— Ох, капнала съм. Вземи чантата и бързай че не е близо тоя пазар.