Читать «Огненият орден» онлайн - страница 59

Алекс Кош

— … и точно когато прогоних от нашата къща всички заразени от Съществото хора и животни…

„Ах ти, подлецо!“ — втрещих се аз, слушайки какви ги бръщолеви приятелят ми. По думите му излизаше, че той не само собственоръчно е убил Съществото, но и самичък е спасил момичето от ръцете на Висш вампир от Бойния клан. И къде ли изчезна доскорошното му лошо настроение?

— Ето така си живеем — обобщи Чез и с лекота избягна опита ми да го перна по врата.

— Да, добре си прекарвате — засмя се Ана. — Дори и ако само половината от това, което разказва този рижия, е вярно.

Един от големите ученици, с огромни бицепси, изпъкващи дори под ливреята, направи пренебрежителна физиономия:

— Това обяснява защо имате нужда от помощ. Първокурсници не могат да се справят с такава сериозна задача.

— Е, все пак това е съвсем нов вид магия — опита се да ни защити Серж. — Грон, прекалено си суров към тях.

— Да! — хорово се съгласихме всички.

Ник потупа Серж по рамото:

— Но червенокосия каза, че вампирите използват артефакти. Така че не би трябвало да имаме сериозни проблеми.

Ние с Чез се вторачихме в Ник:

— Това пък защо?

— Да се противодейства на артефакти не е особено трудно — охотно поясни Ник. — Много по-трудно е да се справиш със същество, което само сплита заклинанията си. Странно, че не го схващате.

— Ти просто още не си се сблъсквал с тях — мрачно каза Чез.

Мислено се съгласих с приятеля си.

— Работата не е в това, дали съм се сблъсквал с тях или не — махна с ръка Ник. — Това е принцип. Във всяко сплитане има слаби мяста. Намирайки ги, можеш да обезвредиш заклинанието без особен разход на енергия.

Това и сам го знаех, нали го използвах преди време със „змийчетата“, унищожаващи Огнени топки. За съжаление, още не бях се научил да унищожавам по-сложни заклинания…

— А артефактите, за разлика от хората, не могат да изменят или подобряват заклинанието. Те всеки път просто повтарят един и същи модел. Затова веднъж като намерим слабо място, лесно ще можем да отблъскваме всички атаки на пръстените. И задачата се опростява още повече, защото вие казахте, че имате образци от тези артефакти. Остава ни само да направим няколко експеримента за откриване на слабите точки и да намерим начин да се възползваме от тях.

— Да видим — измърмори Чез. — Засега не сме се научили как да използваме новите артефакти, така че още сме далече от експериментите.

Изглежда сериозно се засегна от пренебрежението на старшите ученици. Що се отнася до мен, аз не чувствах нищо друго освен облекчение. Така проблемът вече нямаше да бъде наш. Всяка помощ беше добре дошла. Нека вирят носове колкото си искат, само да успеят да се справят с враговете и да защитят жителите на града.

— Порталът е готов — уведоми ни момичето. — Може да тръгвате един по един.