Читать «Огненият орден» онлайн - страница 2
Алекс Кош
Акт първи, предателски
Обичам предателството. И предателите обичам… по своему, разбира се.
Да предаваш приятелите си — това е невероятно изгоден бизнес. Главното е да ги предаваш преди те да предадат теб.
Имам предани приятели. Аз ги предадох, между другото…
Действие 0
Тишина.
Тъмнина.
Влага.
Кейтен изпълзя до стената и опипом започна да изследва всеки камък. Още няколко дни и ще знае наизуст всяка пукнатина и неравност. Майсторът и сега лесно можеше да изброи всички по-дълбоки пукнатини. За съжаление недостатъчно дълбоки, за да може да мисли за бягство. Да, това беше най-нормален камък, а не изцяло екраниращия магическата енергия дагор. Ролята на екран изпълняваше най-обикновено защитно заклинание, но от това не му ставаше по-леко.
Мина цяла седмица… Вътрешният часовник на Майстора тиктакаше без проблем, отчитайки с точност до секунда времето, през което беше затворен тук. Каменният затвор му беше станал почти като роден — два човешки ръста на дължина, един на ширина и висок точно една дължина на ръката. Именно заради височината страдаше най-много — цялото тяло го болеше от постоянното принудително лежане.
Той за пореден път запълзя от единия до другия ъгъл на камерата и стисна юмруци в опит да раздвижи кръвта си и да се сгрее. В каменната килия беше доста студено, а не можеше да използва магия, защото помещението беше екранирано с някакво поле. „Разходките“ на четири крака помагаха донякъде, но имаше и влага. Лежейки на студените камъни, Кейтен се простуди още на втория ден. След още няколко дни вече можеше да се похвали с пневмония, а сега… Майсторът стигна до обезпокоителния извод, че са решили да го оставят бавно да изгние в този каменен гроб. Дори чинията с храна, появяваща се веднъж на ден докато спи, не можеше да увеличи кой знае колко шансовете му за оцеляване.
— Дракон да ги вземе тези „Деца на дракона“! — изруга на глас Майсторът.
Колкото и глупаво да звучеше тази фраза, тя доста точно посочваше кой именно беше пленил Кейтен. „Децата на дракона“ — тайното общество от Майстори, създадено в Академията преди няколко години под влияние на научните трудове на един Майстор, посветил се на изучаването на магията на драконите. На прилагането на тази магия беше наложена строга забрана, но периодично някой ученик се опитваше да прилага опасните техники, защото нищо не изкушаваше повече от забраненото. Ако се съди по слуховете, които бяха стигнали до Кейтен, магията на драконите беше свързана със съня. Според легендата, именно сънищата позволяваха на тези приказни същества да обикалят между световете, те бяха тяхната сила и местообитание. Самият Кейтен никога не беше пробвал нищо подобно, но прекрасно знаеше, че сред учениците се говореше за забранената магия и някои наистина умееха да я използват на съвсем елементарно ниво: да надничат в сънищата на другите, да предизвикват кошмари — обичайни детински шеги и нищо повече. „Децата на дракона“ отидоха по-далеч и издигнаха магията на сънищата в култ, вземайки за основа легендата за възникване на Занаята, според която самият цар на драконите е дал на първия Майстор принципите на изграждане на заклинанията. Нищо чудно, че това общество се заинтересува толкова много от фонтана в Прокълнатата къща, само не е ясно как толкова бързо успяха да научат за древния артефакт…
