Читать «Огненият орден» онлайн - страница 36

— Това трябваше да се очаква — кимна Майсторът. — Продължавай.

— Заклинание за търсене на изгубени вещи, Завесата на мълчанието, Гръмовен глас…

— Усъвършенствани Въздушни щитове с филтрация на въздуха и следващи контурите на тялото…

— Мрежови търсещи заклинания тип „майка“ — с търсещи „червейчета“…

— Комбинация от Универсална стена и Огнена топка. В случай на унищожаване на стената цялата енергия се трансформира в Огнено кълбо… О, вярно, че понякога се получава нещо като огнена вихрушка — спомних си аз. — Така и не намерих време да проуча защо се получава така. Затова пък Въздушните копия от унищожен Въздушен щит излитаха много добре.

— Между другото, Чез успя да създаде сняг, така и не разбрах какво искаше да направи всъщност…

— Всъщност трябваше да замразя краката на вампирите, така че да не могат да се движат — сведе поглед Чез. — Просто не се получи…

— Невил пък използва антиалкохолно заклинание, само че не много удачно…

Ние доста подробно описахме на Шинс всички наши заклинания, получавайки множество приятни и не толкова приятни коментари в стил:

— Нищо чудно, че неправилно си преобразувал енергията на Въздушния щит и си получил Огнено торнадо. Станало е наслагване на въздушната стихия към огнената, което, между другото, е много по-добре от обикновено Огнено кълбо. Разбира се, ако е направено умишлено, а не случайно… Като цяло вашите успехи в обединяването на няколко заклинания в едно са много похвални, но не го правете по време на битка.

Разбира се, ако имах избор, точно така бих направил. Но когато пред очите ти се разиграва битка между Майстори, налага се да импровизираш, за да повлияеш на крайния изход.

Чез инстинктивно докосна шията си:

— Да, в боя не трябва да се използват неизвестни заклинания. Напълно съм съгласен…

Изглежда, че не можеше да забрави малкият ми гаф на състезанието, когато повредих гласа му.

— Вече сто пъти се извиних — намръщих се аз.

— Да, разбира се, разбира се — махна с ръка Чез.

— Така, чувствам, че не сте в състояние да продължите разговора — подхвърли Шинс. — Вървете да почивате. Елате утре, преди да тръгнете за Крайдол, да обсъдим още някои неща.

Въздъхнах уморено.

— Трябва да отидем още при Майстор Ромиус и при Майстор Ревел.

— Ромиус не е в Академията, той замина преди няколко дни по някакви важни дела. — Шинс се замисли за няколко секунди. — А Майстор Ревел сега не е готов да те приеме. Той нареди срещата да е за утре сутринта.

Не знам откъде беше разбрал за всичко това, но аз почувствах облекчение. От друга страна, ако забравя за умората, много исках да поговоря с чичо си и неговото отсъствие от Академията беше за мен една неприятна изненада.

— А кога ще се върне Ромиус? — попитах озадачен.

— Нямам представа — отговори Шинс. — Може да попиташ утре Майстор Ревел, това си е тяхна работа. Сега вървете да почивате. Доколкото разбрах, имали сте тежки дни там, в Крайдол…

— Да — с готовност започна Чез. — Днес например…