Читать «Огненият орден» онлайн - страница 26

Уау, не знаех, че вечно сериозният друид е способен да се заяжда така! А можеше да се очаква, в последните дни съперничеството им с Невил достигна своя апогей.

Мелисия хвърли такъв поглед на Херион, че друидът направи вид, сякаш се сеща за нещо много важно, и бързо влезе в сградата.

— Ще отида още веднъж да прегледам пострадалите стражи — рязко каза Мелисия и се втурна след друида.

— Изглежда, че някой ще си го получи — захили се Чез.

— Ще отида да видя как е свършило всичко — неочаквано заяви Алиса. — А и ще видя как са пострадалите. Изглежда не успяхме да ги защитим…

Странно, досега не бях забелязал да е особено човеколюбива.

— Ако друидите се сбият, моля те, не ги спирай — със сълзи на очи помоли Чез.

— И през ум не ми минава — увери го Алиса.

Вампирката се възползва от прозореца, за да се върне в управлението, а Чез продължи да издевателства над Невил.

— Сериозен противник — започна той. — Друидът определено има предимство във физическата сила, но Мелисия, според мен, е на твоя страна. Между другото, отдавна забелязах, че тя има силно развит майчински инстинкт. На прав път си — той потупа Невил по бузата, — малкия.

— Разкарай се — отблъсна ръката му Викерс старши.

— Любовни трепети — обади се необичайно мълчаливия Велхеор. Той се приближи плътно до Невил и внимателно го погледна в очите. — Хей, искаш ли да го убия за теб?

— В смисъл? — ококори се Невил.

— Ами, ще извия врата на този приятел на дърветата. Просто бизнес.

Известно време Викерс-старши се взираше във вампира, опитвайки се да разбере той шегува ли се или не. Аз отдавна бях стигнал до извода, че за да разбереш Велхеор, трябва да си луд поне колкото него, а друг такъв психо в този свят нямаше да се намери.

— Хм… мисля, че не би трябвало да решаваме проблема толкова кардинално — каза накрая Невил.

Хвърляйки на вампира още един красноречив поглед тип „определено си луд“, той се отправи към входа на управлението, стараейки се да не прави никакви резки движения.

— Както искаш — подхвърли след него Велхеор. — Ако промениш мнението си, обади се!

— А аз си мислех, че сте приятели с друида — учудено се обади Чез.

— С този пън? Шегуваш се! — ухили се Велхеор. — Само ми дай повод и ще му откъсна главата, не, първо ще му потроша всички кости…

— Е, аз ще отида… да видя дали нашите момчета са намерили артефактите, които използваха нападателите — бързо каза Чез и хукна след Викерс-старши. — Невил, почакай ме!

— Слабаци — изсумтя вампирът и изведнъж ме погледна сериозно. — Говорейки за слабаци — притесняваш ме, Зак.

Тонът, с който го каза, ме накара да потреперя от студ.

— Какво имаш предвид?

— Ти се срещаш с моята племенница, а Алиса не може да завързва връзка със слабак, неспособен да я защити.

Да завързва връзка?! Ама че гадно звучи, сякаш става дума не за чувства, а за някакъв предмет.

— Не е така — опитах се да го опровергая. — Тя дори не говори с мен…

— О, само не отричай — махна с ръка вампирът. — „Влюбените като се карат — само се развличат“. Не забравяй, че тепърва трябва да ми докажеш, че си достоен за Алиса. Тя е моя племенница и не мога да позволя да се срещне с някакъв си мижитурка.