Читать «Огненият орден» онлайн - страница 17

— За да не избягат — охотно обясни Велхеор. — Твоите приятелчета са предатели. Между другото, би трябвало и теб да подложим на кръстосан разпит, никога не знаеш какво…

Даркин неволно отстъпи под погледа на червените очи на най-кървавия вампир на хилядолетието.

— Така, хайде да не започваме с обвиненията — прекъсна го Алиса. — Като начало разкажете какво всъщност се е случило тук.

Описах колкото се може по-сбито сблъсъка с нисшите вампири, не забравяйки да спомена за „активното“ участие на Велхеор. За съжаление никой не сподели моето възмущение. Освен това, поне на мен така ми се стори, моите приятели недостатъчно сериозно възприеха информацията за новите възможности на нисшите вампири. Тоест в странната магия повярваха всички, Велхеор потвърди разказа ми, но в невероятната сила на техните заклинания, създадени с помощта на непозната енергия… Всички решиха, че аз за пореден път съм объркал нещо в заклинанията си, поради ниско самочувствие или нехайство. Реакцията им изобщо не ме обиди, но подценяването на противника никога не е водело до нещо добро…

Най-болезнено от всички прие разказа ми Даркин. То си беше разбираемо, не всеки ден разбираш, че момичето ти е предател…

Със скована крачка вампирът се приближи до невидимия купол, в който беше Стела, сложи ръката си върху невидимата повърхност и тихо каза:

— Как можа?

Аз се приближих до него и сложих ръка на рамото му.

— Даркин…

— Чакай! — отдръпна рамо вампирът. — Стела! Защо постъпваш така с мен? Постоянно се забъркваш в нови неприятности, а после аз трябва да страдам! Защо винаги си против мен? — той стисна юмруци. — А ако аз бях на пътя на самозванците, и мен ли щеше да се опиташ да убиеш?

Изкашлях се извинително.

— Не може ли да ми дадете малко време?! — ядосано се обърна вампирът.

Уау, никога не бях го виждал толкова емоционален.

— Колкото искаш — виновно сведох поглед. — Просто исках да кажа, че Стела не може да те чуе — куполът е звуконепроницаем.

Даркин замръзна и бавно обърна глава към Стела. Тя сви рамене извинително и каза нещо, като го гледаше в очите. За съжаление, никога не съм бил добър в четенето по устните…

— Освободи я — помоли Даркин. — Тя няма да избяга.

Послушно махнах купола.

— Ех ти — каза само Даркин и се извърна от вампирката.

Изглежда не се канеше да повтаря предишната си тирада. Да, неловко се получи с купола…

Стела упорито стисна устни и ядосано се втренчи в нас:

— Не искам да служа на хората! Забрави ли всички наши унижения?! А клетвата? Светът е срещу нас, значи и ние сме срещу целия свят!

— Невъзможно е постоянно да се бориш със света — уморено каза Даркин, без дори да се обръща. — Трябва да търсиш своето място в него. И ние най-накрая се приближихме до тази цел…

Велхеор не много нежно хвана ръката на вампирката и я дръпна, привличайки вниманието й.

— По принцип браво на теб, предателството е добър номер — проникновено заговори вампирът. — Но дори и за вампирите има нещо свято. Семейството не може да се предаде — той погледна към нас. — Дракон да ги вземе тях, хората, но Даркин… това е грозно, момиче, много грозно.