Читать «Смела любов» онлайн - страница 5

За миг помисли да помоли някоя от приятелките си да се престори на негова съпруга, но бързо отхвърли идеята, когато осъзна, че повечето му познати са от висшето общество и всеки ги познава. Помисли да плати на някоя проститутка от висока класа, за да се представи за негова съпруга, но бързо отхвърли и тази мисъл, защото не можа да се сети за някоя, която да бъде подходяща за тази роля. И ако случайно намереше някоя, тя сигурно щеше да бъде известна на повечето му лондонски приятели.

Той се влачеше бавно, без да забелязва нощния мрак или тежката, непроницаема мъгла, кълбяща се наоколо му с плътните си, влажни пръсти, които го смразяваха до кости. Адската мъгла беше част от Лондон, която така и не се научи да цени. В моменти като този копнееше за слънчевия, умерен климат на Нов Южен Уелс, където мъглата беше рядкост с изключение на горните части на Сините планини. Беше толкова потънал в нещастието си, че не забеляза дребната, дрипава фигура, свита в черната празнота на пътеката, по която се канеше да тръгне.

Очите на бездомното създание се свиха в жадно предчувствие, когато Бен изникна пред него, сам и очевидно погълнат от мисли. След като го огледа набързо, съществото, не по-високо от недорасло момче, забеляза фината кройка на дрехите му, гордата му походка и стигна до заключението, че това е някой от висшето общество, тръгнал да обикаля бедняшките квартали. Нямаше значение. Еднооката Берта очакваше плячката си за тази вечер и щеше да има бой, ако не й занесе нищо.

Бен наближи алеята, без да съзнава, че представлява прекрасен обект на грабеж. Чудо беше, че още не го бяха нападнали. Може би ръстът му плашеше повечето евентуални крадци. Беше много висок и ширината на раменете му наистина плашеше.

В един триумфален миг луната се плъзна изпод плътния слой облаци, за да позволи на бездомното същество добре да огледа мъжа. Загорял от безмилостното австралийско слънце, той се отличаваше с ленива арогантност и екзотична красота.

Помнейки научените по трудния начин уроци на Еднооката Берта, бездомното създание забеляза издутината на портфейла на Бен и сви в предчувствие дългите си, гъвкави пръсти. После всяка мисъл изчезна, когато инстинктът започна да действа. Щом Бен навлезе в тъмната алея, бездомничето се стрелна, протегна крак и го спъна. Бен тупна на земята и изруга, но преди да разбере какво става, малкият крадец беше бръкнал в джоба му, беше взел портфейла и беше избягал по алеята.

— По дяволите! Върни се, проклет малък крадецо! Ставайки бързо, Бен хукна и пъргаво хукна подир крадеца, макар да беше доста по-едър от него. За негово огорчение алеята нямаше изход. Но като видя как няколко празни щайги бяха струпани една върху друга, той заключи, че момчето е прескочило високата стена, за да му избяга. Гневната решителност придаде криле на краката на Бен; той с лекота прескочи оградата, стъпвайки на щайгите, и се качи на стената тъкмо навреме, за да види как крадецът изчезва зад ъгъла.