Читать «Смела любов» онлайн - страница 183
Кони Мейсън
Бен пусна Поли и детето избяга тичешком. Двете по-големи деца си имаха определена работа и отидоха да я вършат. Той се загледа след тях с разнежени очи, изпълнени с любов и гордост. Обърна се към Тиа и сърцето му се разтуптя. Не можеше да си представи живота без нея. Той, който беше бягал от брака. Нямаше за какво да съжалява, но дали и с нея беше така? Вероятно не, но все пак реши да я попита.
— Съжаляваш ли, скъпа?
Странният му въпрос я изуми.
— За какво?
— Че си била далече от Лондон през всичките тези години. Че е трябвало да живееш в неопитомена, дива страна, без удобствата на големия град. Че не потърси наследството си от Деймиън. Че… че се омъжи за мене.
— Идиот такъв! Да не си откачил, Бен Пенрод? Ти си един тъп задник, ако мислиш, че ще се върна в Лондон след толкова години. Никога не съм съжалявала, че се омъжих за тебе, макар да ми задаваш глупави въпроси.
Бен зяпна. Толкова отдавна не я беше чувал да използва уличния език. Изгледа я втренчено. Сините й очи блещукаха весело и устата й се извиваше нагоре в усилие да скрие усмивката.
Очите им се срещнаха в съвършено разбиране и те се прегърнаха, кикотейки се истерично.
Смехът им стигна до ушите на Крие и Триша в другата част на къщата. Децата размениха многозначителни погледи и мъдро вдигнаха рамене. Крие, проницателен и опитен не за годините си, изрече онова, което им беше на устата:
— Пак започнаха.
info
Информация за текста
Connie Mason
Brave Land, Brave Love, 1992
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Кони Мейсън. Смела любов
ИК „Ирис“, 2006
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13546]
Последна редакция: 2010-02-19 19:33:54