Читать «Смела любов» онлайн - страница 4

— Къде е тази жена, за която твърдите, че сте се оженили? — предизвика го Батърсби. — Да не сте я крили в апартамента си през тези две години?

— Разбира се, че не! — заяви Бен, затъвайки в лъжата си още повече, отколкото беше възнамерявал. — Съпругата ми беше в провинцията на гости при роднини.

— Тогава няма да ви бъде трудно да ни представите тази ваша тайнствена съпруга.

— По дяволите, не ми ли вярвате?

— Не. Ако не ми представите съпругата си до една седмица след днешния ден, ще се ожените за Карълайн. И ако разбирате кое е доброто за вас, ви съветвам да не напускате страната.

Бен изфуча сърдито. Със сигурност не искаше съпруга, но и не бягаше от проблемите си. Малодушието не беше характерно за семейство Пенрод, а той не представляваше изключение.

— Нямам намерение да напускам Англия.

— Тогава ще се ожениш за мене, нали? — възкликна щастливо Карълайн.

— Вече съм женен — повтори Бен, утежнявайки положението си с измислянето на тази несъществуваща съпруга. Ако му бяха дали повече време, можеше да изнамери по-правдоподобно извинение.

— Ще видим — отвърна троснато Батърсби. — Междувременно, предлагам да си идете.

— Разбира се — отговори Бен, извънредно радостен, че ще избяга от неудобната ситуация, макар да беше сигурен, че е бил умело манипулиран от Карълайн и баща й. — Ако бъдете така любезен да ми позволите да се облека…

Батърсби се обърна рязко и излезе и от спалнята, оставяйки Карълайн и Бен насаме.

— Скъпи, надявам се, не мислиш, че…

— Точно това мислех, скъпа — наблегна Бен. Гласът му тежеше от сарказъм, сивите му очи бяха станали твърди като стомана от леденото му презрение. — Извини ме, ако не се съобразявам с плановете ти.

— Несправедлив си с мене, Бен — нацупи се Карълайн, оставяйки чаршафа да падне до талията й. — Никога не бих се опитала да те манипулирам по този начин. — Внезапно черните й очи се присвиха хитро. — Наистина ли си женен?

Бен скочи от легло и се намъкна в дрехите си, без да й отговори, докато не хвана дръжката на вратата.

— Страхувам се, че трябва да чакаш една седмица, за да научиш отговора на този въпрос, Карълайн.

Бен крачеше из Лондон, без да знае къде се намира или колко е късно. Беше вървял часове наред, още откакто излезе от модерната къща на Карълайн на площад „Сейнт Джордж“. Вървеше накъдето го водеха краката, през парка, по моста, а сега по улици, които не му бяха познати. Улици с мрачни пресечки, криви проходи и затрупани с боклук тротоари. Остра воня нападаше обонянието му. Смрад на гниеща храна, човешки фекалии и соленият, натрапчив мирис на риба и на река. Мръсни кръчми населяваха района, мърляви сквернословни проститутки се опитваха да го привлекат, докато минаваше край тях.

Но Бен нито виждаше противните кръчми, нито чуваше поканите, отправяни от проститутките. Умът му беше фокусиран върху една мисъл — една-единствена мисъл. Къде да отиде, за да си намери съпруга за една седмица? И ако не представи съпруга, как ще избегне брака, който лорд Батърсби възнамеряваше да му наложи? Мислите му се въртяха в безкрайна отчаяна вихрушка, но всяка пътека отвеждаше към неизбежния факт, че му липсваше съпруга.