Читать «Как да го позная?» онлайн - страница 6
Кир Буличов
Главата му звънеше от изпитата бира, щеше му се да си полегне на тревицата, ала не биваше да го прави, защото до пълното разобличаване оставаше само една крачка.
— Корнелий! — викна Ксения, съгледала в тълпата плешивинката му. — Накъде?
За щастие другарят Белов махна с ръка, гръмна духовият оркестър, брезентът се свлече и откри бронзовата фигура на първооснователя.
Удалов се втикваше в тълпата, гледайки да не загуби посоката, в която се скри упоритият гост от бъдещето.
И изведнъж Удалов опря в гърба на пришелеца. Оня не забеляза приближаването на преследвача си, тъй като беше зает. Записваше сведения в един бележник. Удалов деликатно изчакваше мъжът да свърши със записването, защото нямаше къде да бяга.
Най-сетне започнаха речите, пришелецът скри бележника в чантата си и в този миг Удалов лекичко го докосна по рамото.
— Тук ли сте? — учуди се мъжът. — Какво искате?
— Да си признаете всичко — прямо каза Удалов.
— Учудвате ме — отвърна пришелецът и понечи да се скрие в тълпата.
Но Удалов здраво го държеше за края на сакото.
— Разберете — каза той. — Вие там трябва да сте хуманни и разумни. Тъй че щом ви разкрих — да поговорим.
— Откъде-накъде решихте, че ние там сме хуманни и разумни? — учуди се пришелецът. — Къде сте чели такова нещо?
— Предполагам — отвърна Удалов. — Иначе няма смисъл да се живее.
— Благороден начин на мислене — каза пришелецът. — Но не се отнася за мене. Аз съм егоист, преживял без полза по-голямата част от живота си, човек който обича парите, а не обича собствената си жена. Уверявам ви, това е самата истина.
— Добре, добре, навсякъде може да се срещнат морални изроди. Има какви ли не изключения — каза Удалов. — Бих искал да дойда при вас.
— Че елате — отвърна пришелецът.
— Ще дойда.
— За постоянно ли? — попита пришелецът.
— Да. Или пък временно.
— Мнозина искат — каза гостът.
Настъпи пауза. На Удалов му се щеше да каже още нещо, да прояви гостоприемство, да поправи отношението си.
— И ние тук си имаме хубави места — обади се Удалов. — Околностите са просто чудесни. Гора, хълмове, лов на глухари.
— Ловът е жестоко занимание — каза гостът от бъдещето. — Трябва да се пазят животните, да се стремим да гю разбираме, а не да ги изтребваме.
— Правилно — съгласи се Удалов, който миналата седмица беше се приготвил за лов, ама се успа и ловците заминаха без него. — Напълно съм съгласен с вас. Виж, само да поседиш с въдица, бива.
— А каква е разликата? — строго попита пришелецът. — Нима рибата не иска да живее?
— И още как й се иска — каза Удалов.
Замълчаха. Не се получаваше контакт. Мъжът се вслушваше разсеяно в речите и се оглеждаше, сякаш търсеше пролука в тълпата, за да избяга.
— Но много порядъчни хора са били ловци — съобрази най-после какво да каже Удалов. — Да вземем например Тургенев. Това е писател от миналия век, автор на книгата „Записки на ловеца“.
— Чел съм я — каза пришелецът. — И все пак хладнокръвното убийство на живо същество е аморално.
— Да не би да е вярващ, а? — чу се глас зад гърба на Удалов.
Обърна се и видя шофьора Коля, който, подтикван от любопитство и желание да помогне на Корнелий при лова му на чуждия човек, беше се промъкнал в тълпата и чу целия разговор.