Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 124

Не казах нищо, само го гледах, докато палеше лулата си.

— Спукана ти е работата, Неш — продължи той. — Случаят е съвсем очевиден. Ние сме специалисти по такива мошеничества. Не ни е необходимо твоето признание. Разполагаме с достатъчно доказателства, за да те вкараме два пъти в газовата камера, но веднъж е достатъчно.

— Не съм убил Дестър — отвърнах аз с треперещ глас. — Вие не можете да докажете, че съм го извършил. Имам прощалното му писмо. Той се самоуби.

— Не, ти си го убил — възрази меко Мадъкс. — Ще ти кажа защо и как си го направил. Той те е наел като шофьор. Хелън и ти сте хлътнали един по друг. Тя е знаела, че той е застрахован за три четвърти милион и е искала да се добере до парите по същия начин, както при застраховката на Ван Томлин. Но ти си умен. Знаел си, че ако Дестър бъде убит, вие ще бъдете първите заподозрени. Ти си разбрал, че Дестър е анулирал клаузата за самоубийството в застрахователната полица. Открил си също, че той вече е изплатил на вноски сто и четири хиляди долара, а ти е било ясно, че ако една застрахователна компания не уреди някакъв иск, тя трябва да върне всички вноски. — Той наблегна върху тези думи. — Решил си, че е по-безопасно да се добереш до по-малката сума и това е бил планът ти. Не ти се искало обаче да поделиш плячката с Хелън Дестър. Накарал си Соли да се разрови в миналото и и си разбрал, че тя е убила Ван Томлин. Макар че Дестър и съпругата му не са се разбирали, той все още е бил влюбен в нея. Ти си го изнудил. Заплашил си го, че ще съобщиш на полицията какво си открил, освен ако не ти даде някакви пари… колкото може. Дал ти е две хиляди и шестстотин долара, което е довършило сметката му. Можем да докажем това. Имаме чека.

— Това е лъжа! — изкрещях аз и го изгледах свирепо. — Той ми плати годишната заплата. Каза, че е по-добре да получа парите, докато все още има.

Мадъкс сви рамене.

— Някой ще повярва ли? Както и да е, можеш да поспориш за това със съдебните заседатели. Аз ти казвам какво се е случило, в какво ще повярват те. Не си останал доволен от такава дреболия като две хиляди и шестстотин долара — изнудвачите са винаги незадоволени. Накарал си го да ти завещае останалата част от състоянието си, след като бъдат изплатени дълговете. Видяхме завещанието и ти фигурираш в него, Неш. Всичко остава на тебе след смъртта на Хелън Дестър. Двамата сте го сложили във фризера. Защо сте го поставили там, вместо да се обадите веднага на полицията и да им съобщите, че Дестър се е самоубил? Ще ти кажа защо. Накарал си Хелън Дестър да повярва, че искате да се доберете до застраховката от три четвърти милион. Казал си и, че според плана трябва да изглежда, че Дестър е бил отвлечен и по-късно убит, за да може тя да претендира за пълната сума. Искал си да я отведеш до лесничейството и това е бил единственият начин да го направиш. Представил си се за Дестър пред Мариан Темиъл, когато си напуснал къщата. Завел си Хелън Дестър в лесничейството и там си я убил. Завързал си я и си я оставил. Идеята ти е била да хвърлиш вината за нейното убийство върху Дестър, а след това да го представиш като отвличане. Той е трябвало да обезумее, да се върне вкъщи, да напише признание и да се самоубие. Смятал си работата за опечена, но когато Хармъс започна да разследва и посочи уличаващите факти, че няма отпечатъци, че Дестър не е могъл да влезе в къщата, без да го видят, и че не е кървил достатъчно, ти загуби самообладание. Разбрах, че имаш депозитен сейф и накарах Бромуич да организира наблюдение. Помолих го също да блокира достъпа до банката. И какво направи ти? Това, което би направил всеки виновен: опита се да офейкаш.