Читать «Дарби» онлайн - страница 63

— Мразя ги.

— Жените бяха много мили с мен.

— Татко смята, че Огге се бои от нас.

— Аз пък се боя от него — отвърна мама и неволно потрепери.

Разказах тази история на Грай — защото казвах на Грай всичко освен онези работи, които пазех в тайна дори от себе си — и събрах сили да я попитам това, което не посмях да попитам мама: възможно ли е Огге Дръм да е влизал в стаята, докато тя е била там?

— Татко каза, че Дръмови прилагат силата си с думи, заклинания, поглед и ръка, също като нас. Може да е чула заклинанията му…

Грай побърза да се възпротиви.

— Но защо ще я използва върху нея, а не върху теб или Канок? Мелле не може да му направи нищо лошо!

Спомних си как баща ми каза: „Облечи си червената рокля, за да види подаръка, който ни направи“. Дали нямаше нещо скрито в това? Някакво неуловимо оскърбление. Всичко, което можех да кажа, бе:

— Той ни мрази всичките.

— Тя разказала ли е на баща ти за онази нощ?

— Нямам представа. Не зная дали го смята за важно. Не зная дори какво мисли за мен — за моята дива дарба. Обяснихме й защо трябва да ми завържат очите, но не мисля, че повярва… — Млъкнах, понеже усетих, че навлизам в опасна територия. Протегнах машинално ръка и погалих Сажда по къдравата козина. Но дори Сажда не можеше да ме води в тази тъмнина.

— Може би трябва да кажеш на Канок — предложи Грай.

— По-добре да му каже мама.

— Но ти каза на мен.

— Ти не си Канок — възразих. Глупост, но Грай разбра какво се крие зад нея.

— Ще попитам Парн дали има нещо, което може да се направи… за тази сила — обеща тя.

— Недей. — Нямах нищо против Грай да е в течение, но повече хора означаваха да предам доверието на майка ми.

— Няма да й обяснявам защо питам.

— Парн ще се досети.

— Може би вече знае… Онази вечер, когато пристигнахте у нас. Когато Мелле припадна. Мама каза на татко: „Може да я е докоснал“. Тогава не разбрах какво има предвид. Помислих, че може би Огге се е опитал да я насили или нещо подобно.

Известно време мълчахме умислени. Мисълта, че Огге може да е наложил заклинание върху майка ми, беше колкото неправдоподобна, толкова и страшна. Мисълта ми постепенно се насочи към други неща.

— Не съм я чувала да споменава нито веднъж Анрен Барре, откакто се прибра от Дръмант — отбеляза Грай. Имаше предвид своята майка, не моята.

— В Кордемант разпрата не е утихнала. Раддо каза, че се стигнало до открита вражда между братята. Живеят в противоположните краища на владението и не желаят да се доближават един до друг, да не би някой от тях да ослепее или оглушее.