Читать «Дарби» онлайн
Урсула Ле Гуин
Annotation
Предпланинието е свят като никой друг. Смятани за магьосници от хората в низините, планинците притежават свръхестествени дарби, които се предават от баща на син и от майка на дъщеря и са жизненоважни за оцеляването на рода. Дарбата на Барреви е да призовават животните, Дръмови владеят дарбата на бавната смърт, а Роддови имат дарбата на ножа. Дарбата на Каспрови е да развалят — да убиват и разрушават. С тази дарба Канок Каспро осигурява мир и спокойствие на поданиците си. Но минава време, а младият Оррек, единственият наследник на Каспро, не проявява своята дарба. Междувременно владението е изправено пред нова опасност — заплахата иде от техния съсед Огге Дръм, който е отправил алчен поглед към владенията им, към всичко, което притежават.
Ще може ли младият Оррек да спре заплахата, или ще остане безполезен за себе си и своето семейство?
„Дарби“ е великолепно фентъзи, обсъждащо много съвременни теми, най-важната от които е, че за да успееш, трябва първо да повярваш в себе си.
В „Землемория“ Урсула Ле Гуин създаде нов свят, населен с млади хора, притежаващи магически способности. В „Хроники на Западния бряг“ оживяват други герои, не по-малко надарени с невероятни таланти. Разказана изкусно от майсторката на фентъзи жанра, „Хроники на Западния бряг“ бележи дългоочакваното завръщане на Ле Гуин. Едно възнаградено очакване!
Урсула Ле Гуин
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
info
Урсула Ле Гуин
Дарби
1
Беше се изгубил, когато дойде при нас, и със сигурност още повече, когато тръгна и продължи нагоре в планинските владения, и въпреки това в края на краищата изгубеният, беглецът, се оказа наш водач.
Беглец го нарече Грай. Отначало подозираше, че е извършил нещо ужасно, убийство или предателство, и бяга от възмездие. Какво друго би довело тук, при нас, един човек от Низините?
— Невежество — предположих. — Той не знае нищо за нас. И не се страхува от нас.
— Каза, че хората долу го предупредили да не се качва при магьосниците.
— Но той не знае нищо за дарбите — рекох. — За него това са само приказки. Легенди, измислици…
Млъкнах, защото навлизахме в опасна територия. И двамата, без капчица съмнение, бяхме прави. Еммон със сигурност бягаше, защото беше престъпник, или пък бе тръгнал на път от скука, но беше неспокоен и същевременно безразсъден, любознателен и непоследователен като пале, което търчи натам, накъдето го води носът му. От говора му и от странния начин, по който подреждаше изреченията, си мисля, че бе дошъл далеч от юг, по-далеч от Агаланда, където разказите за Предпланинието са… само разкази — слухове за далечните северни земи, където под покритите със сняг планини живеят зли заклинатели и вършат невероятни неща.
Ако беше дошъл през Дънет или се бе вслушал в онова, което са му разправяли долу в Данер, никога нямаше да се изкатери в Каспромант. Ако беше повярвал на нас, нямаше да продължи нагоре в планините. Обичаше да слуша предания и затова ни оставяше да му разправяме всякакви неща, но се съмнявам, че ни вярваше. Той беше градско чадо, образован и попътувал доста из Низините. Сиреч — познаваше света. Кои бяхме за него ние с Грай? Какво можехме да знаем — незрящо момче и свъсено девойче, отгледани сред суеверия и мизерия сред безплодните планински ферми, които така гордо наричахме наши владения? Той ни подтикна, някак полека и неусетно, да говорим за огромните сили, които притежаваме, но докато му разправяхме, виждаше само голташкия труден живот, който водим, жестоката бедност, уродливите изпосталели обитатели на фермите, виждаше невежеството ни за всичко отвъд пределите на нашите хълмове и си казваше: да бе, какви пък страшни сили могат да владеят тези нещастници!
