Читать «Грамада (Поема из шопския живот)» онлайн

И че злато той ще има,

Кат работи честно —

Дор е челяк млад и здрав,

Сичкото е лесно —

Но невеста който търси —

Харно да се взира,

Че веднъжка челяк либи

И веднъж избира.

И Цена е либе свое

Камена избрала:

Нему първен от глава си

Цвете е подала.

На тлъки и по седенки

Двамата се срещат,

По празници на хорото

Един с друг се фащат.

И на извора студени,

С менци кат отива,

Тя го види, че я чака

Вода и дава да напива.

Утром, къде изгрев-слънце,

Там ще го намери,

По вечеря той я чака —

От любов трепери.

По котлите й, като дрънкат,

Че е тя угажда,

По гласът я той разбира,

По стъпките сяща…

Любов — тая сладка мъка,

Кой не е я пащал?

Нейни радости и пламен

Кой не е усящал?

Кое младо, кое живо

Тъй не е любило?

Чие сърце в гърди жежки

Силно не е било,

Кога либето да дойде

Часът приближавал,

И всяк един шум душата

Стряскал и смущавал:

И вятърът слаб, що вее,

И листът, що шъпне,

И гадинката, що мърда, —

Правяли да тръпне!

В любов, песни и въздишки

Дните им минуват,

Заран, вечер не делят се,

Ноще се сънуват.

И не вярват, че в живота

Има и зла среща,

И че злото ще отрови

Ясна им надежда.

* * *

А богат е Ценин баща,

Богат и имотен:

Брави има две хиляди

И коне петстотин.

Нивята му, лозята му

Мъчно се измират,

Горите му не се знае

До де се простират.

Има злато много — йоще

Има да сдобие —

Царски данък — пот сюрмашки

На полвина крие.

Той, казуват, бил приятел,

С люти Пашаджика —

Кога идавл му на гости —

Черпял го с мастика.

И богат е Цеко много —

Другар на хайдуци —

Има челяд многобройна:

Деца, снахи, внуци.

Всяокой тачи го, че той е

Кмет и чорбаджия;

До година, живота да е,

Ще стане хаджия.

Всякой на крака му става,

Кога заминува,

А псувните зад гърба си

Цеко ги не чува…