Читать «Велосипедистът от Бевърли Хилз» онлайн - страница 23

Известно време бе разрешено да връщаме непродадените вестници, но това правило бе променено, тъй че ако вземех двайсет вестника и продадях само десет, за целия ден нямах никаква печалба. Рискът бе голям и понякога продавах само осем броя, като не спечелвах пукнат грош и връщах в къщи по дванайсет вестника.

Обаче само след един месец работа до следобеда и вечерта се освобождавах от двайсетте броя, висях по улиците, докато не продам всичките или ми останат само три-четири.

Ако станеше много късно, отнасях един в гръцката сладкарница, където го продавах за каквото ми дадеше човекът, обикновено за бонбон, който струва един цент. Давах друг на контрольора в „Либърти“ и влизах да видя представлението или поне част от него, после занасях един и на контрольора в „Хиподрум“ и влизах и там.

Понякога се прибирах у дома чак след десет вечерта. На деветгодишна възраст не се прибирах, докато улиците не се опразнят или поне докато не свършеха представленията.

Обичах театрите и кината и дори когато огладнявах, не харчех пари за ядене. Един бонбон, вода — това ми беше яденето, докато се прибера у дома, където знаех, че винаги ще се намери нещо вкусно на печката.

Улиците ме създадоха, а те бяха вонящи, но въпреки това ги обичах, защото там е родена плътта ми и там се е изградил моят дух.

info

Информация за текста

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12268]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00

notes

1

Издадена у нас под заглавие „Голям род сме ние“. — Бел.ред.