Читать «Вълшебства» онлайн - страница 8

— Те са ни убедили, че се нуждаем от физическата им сила, за да се защитим — отвърна тя със смесица от възмущение и презрение. — И така са ни защитили, че са потъпкали всички наши права и привилегии. Изиграли са ни.

Джулиана откри нещо, което куцаше в тази логика, и вдигна вежди замислена:

— Ако е било така, не е възможно да са толкова глупави. Би трябвало да са изключително умни, това е добро обяснение, нали?

Отначало баба й се намръщи, а после се засмя:

— Имаш право, скъпа, наистина ме накара да се замисля. Предлагам ти да си го запишеш и по-късно да го провериш. Може пък да напишеш книга, в която да разкажеш как мъжете прилагат тази пъклена клопка на жените през вековете. Искрено се надявам, че няма да решиш да пропиляваш таланта си заради някой неграмотен тип, който те желае, защото имаш необикновено красиво лице, и който ще се опита да те убеди, че най-важно е да отгледаш децата му и да се грижиш за нуждите и желанията му. Ще различиш истината от лъжата, Джулиана. Знам, че можеш. — Тя замълча, а след това рече: — Това повдига една друга тема, която бях решила да обсъдим. А като че ли сега е най-подходящото време за това.

Баба Скефингтън се изправи и тръгна към камината, която се намираше на противоположната стена на тази уютна малка стая. Движенията й бяха бавни заради напредналата възраст, бялата й коса бе опъната болезнено в кок на тила й. Протегна ръка към вечнозелените клони на полицата над камината, после се наведе, за да размести въглищата.

— Както ти е известно, вече съм надживяла съпруга си и едно от децата си. Живях доста дълго и съм подготвена за края на дните си, когато и да настъпи той. Въпреки че няма вечно да съм до теб, се надявам да компенсирам това, като ти оставя нещо от мен… наследство. Не е много голямо.

Дотогава смъртта на баба й не бе обсъждана и само при мисълта, че може да я изгуби, сърцето на Джулиана се сви от болка.

— Както ти споменах, не е кой знае какво, но ако не си много разточителна, ще можеш да поживееш скромно в Лондон няколко години, да натрупаш опит за живота и да разгърнеш таланта си на писателка.

Джулиана изпита тъга при мисълта, че баба й може да умре. Не желаеше да живее в Лондон, а и смяташе, че никога няма да осъществи мечтата на баба си — да стане известна писателка.

— Нищо ли няма да кажеш за плановете ми за теб, дете? Не съм очаквала да подскочиш от радост. Но известна проява на ентусиазъм можеше да бъде много подходяща в замяна на икономиите, с които съм живяла, за да ти дам малко свобода.

Бе засегната. Джулиана разбираше, че се опитва да я накара да сподели мнението й или да поговорят на по-безобидна тема. Обаче момичето не можеше да обсъжда спокойно смъртта на баба си. Дори бе наскърбена, че в думите на възрастната жена не долавя съжаление от предстоящата раздяла.

— Трябва да споделя, че не си особено благодарна.

Джулиана внезапно изправи глава, виолетовите й очи бяха пълни със сълзи:

— Въобще не съм благодарна, бабо, нито пък искам да обсъждам това сега. Наближава Коледа, време за весели…