Читать «Вълшебства» онлайн - страница 10

След няколко безуспешни опита да сподели тази мечта с майка си, Джулиана осъзна, че ще е по-добре, ако не споменава нищо, тъй като майка й бе ужасена и възмутена от идеята.

— Не подлежи на обсъждане, скъпа. Порядъчните неомъжени млади дами не живеят сами, да не говорим за Лондон. Репутацията ти ще бъде съсипана, направо съсипана! — Не обърна повече внимание на всяко споменаване на книги и писане. Лейди Скефингтън четеше само клюкарските рубрики на всекидневниците, където фанатично следеше проявите на Тон. Тя смяташе увлечението на Джулиана към историята, философията и писането за ужасно, но Джулиана продължи да мечтае да живее в Лондон сама.

— Джентълмените не харесват жени, които са прекалено умни, скъпа — продължаваше да я предупреждава тя. — Ти си отдадена на книгите. Ако не се научиш как да скриеш тази превзетост и философия от другите, няма да имаш никакви шансове да получиш предложение за женитба от истински джентълмен с подходящи качества!

Няколко месеца преди маскения бал темата за Лондонския сезон не бе обсъждана с Джулиана.

Въпреки че бащата на Джулиана бе баронет², неговите предшественици отдавна бяха пропилели скромното състояние и заедно със земите бяха изгубили и титлата. Единственото, което бе наследил от праотците си, бе дружелюбният и ведър характер, който му позволяваше да загърби всички трудности в живота и да се отдаде на голямата си любов към виното. Той нямаше никакво желание да напусне любимия си стол и уединеното малко село — неговото родно място. Баща й не притежаваше решителността на жена си и нямаше нейните амбиции.

Както се оказа по-късно, Джулиана също не споделяше желанията на майка си. Три седмици след като получи наследството, докато пращаше все повече обяви на лондонските вестници за търсене на квартира, майка й развълнувана свика цялото семейство в салона.

— Джулиана — възкликна тя, — с баща ти имаме да ти съобщим нещо вълнуващо! — Направи кратка пауза и се усмихна на съпруга си, който все още четеше вестника. — Нали така, Джон?

— Да, гълъбчето ми — промърмори той, без да вдига глава.

След като изгледа предупредително по-малките й братя, които спореха кой ще вземе последната бисквита, тя радостно плесна с ръце и се обърна към Джулиана:

— Всичко е уредено! Току-що получих писмо от собственик на малка къща в Лондон в приличен квартал. Той се съгласи да я ползваме до края на сезона за нищожната сума, която предложих! Всичко останало е уредено и депозитите бяха платени авансово. Наех госпожица Шеридан Бромлейт, която ще бъде твоя лична прислужница и ще те придружава на светските приеми. Тя е американка, но ще свърши работа.