Читать «Вълшебства» онлайн - страница 2

— Да се освежите, госпожице?

В този момент тя мислеше как да избяга от майка си и не се обезпокои от ухажването на пияния млад лорд, който едва стоеше на краката си. Знаеше, че приятелите му няма да му позволят да се държи нахално. Джулиана прие чашата, след което се измъкна покрай ръката му и бързо мина покрай компанията му.

— Забрави за нея, Дики — чу глас. — Половината от танцьорките от операта са тук тази вечер. Да не забравяме и компаньонките. Можеш да имаш повечето от жените. Тази явно не иска да си играе.

Джулиана си спомни, че някой от висшето общество на Тон бе казал, че не одобрява баловете с маски, не били подходящи за възпитаните дами. След тази вечер тя вече напълно го разбираше и подкрепяше. Станали анонимни под костюмите и маските, членовете на висшето общество се държаха като… като простолюдието.

ВТОРА ГЛАВА

Когато се озова в лабиринта, Джулиана пое надясно, зави на първия ъгъл и притисна гръб в храстите. Опита се да приглади воланите на роклята си от бяла дантела, ала те приличаха на полюляващи се от вятъра фенери.

Сърцето й лудо биеше. Тя стоеше напълно неподвижна, заслушана в нощните шумове. Висока ограда, която не се забелязваше от централния вход, я отделяше от градината. Погледна към чашата в ръката си и се ядоса, че не бе в състояние да попречи на майка си да я унижава и да съсипва живота й.

Опита се да не мисли за това, помириса силното ароматно питие и отпи от него. Уханието й напомняше питието на баща й. Не виното, на което се наслаждаваше от сутрин до вечер, а златистата течност, която поглъщаше след вечеря — предписана му като лекарство, което да успокоява нервите му, беше казал той.

Джулиана си помисли, че и нейните нерви са опънати. Изведнъж дочу гласа на майка си и сърцето й заби лудо.

— Джулиана, тук ли си, мила? — извика тя. — Лорд Мейкпийс е с мен и желае да бъде представен…

Джулиана с ужас си представи как желаещият да помогне лорд Мейкпийс — който и да беше — безмилостно е бил повлечен за ръката, като при всеки завой ръката му е пулсирала от болка, проверявал е всеки ъгъл и пукнатина от лабиринта и осветената с фенери градина по нареждане на майка й. Не можеше да понесе унижението и мъчението да бъде представена на някой нещастен ухажор, който майка й командва. Джулиана се отдръпна и бледорусите къдрици на изящната й фризура, която бе отнела на прислужницата доста часове труд, се заплетоха в бодливите храсти.

Над нея луната услужливо се бе скрила зад гъсти облаци и целият лабиринт бе потънал в пълен мрак. На няколко метра от другата страна на оградата майка й продължаваше да говори:

— Джулиана е възхитителна авантюристка — възкликна лейди Скефингтън. — Типично в неин стил е да броди в градините, обича да изследва света.

Джулиана преведе мислено лъжите на майка си: Джулиана е ужасно затворена; тя трябва да бъде откъсната от книгите и писането. Типично в неин стил е да се крие в храстите в такова време.

— Тя беше много популярна през този сезон, не мога да си представя как не сте се срещнали на приемите. Всъщност настоях да ограничи светските си задължения до не повече от десет на седмица, за да си почине.