Читать «Вълшебства» онлайн - страница 5

Напоследък прозрачният му живот — и всички в него — започваха да го дразнят. Дали беше в легло с жена, или играеше комар с приятели, той механично правеше и казваше всички подходящи — или неподходящи — неща в подходящото време. Общуваше с мъже и жени от неговата класа, които бяха също толкова посредствени, скучни и безинтересни като него.

Имаше усещането, че е проклета марионетка, която изнася представление на сцената заедно с останалите марионетки, като всички танцуваха на една и съща музика, написана от един и същи композитор.

Дори и когато ставаше дума за незаконните любовни връзки, също като тази вечер с Валери, и в тях имаше неписани закони и ритуал, който се спазваше и се различаваше само в зависимост дали дамата е омъжена или не, и в зависимост, дали мъжът играеше ролята на прелъстителя или на прелъстения. Откакто Валери бе овдовяла, бе приела ролята на нощна прелъстителка. Той много добре знаеше как тя щеше да реагира, ако отхвърли предложението й. Отначало щеше да се нацупи — но по много красив начин; после щеше да го ласкае и да го подлъже с изкусителните си примамки. В ролята на „прелъстен“ той щеше да се поколебае, да й се изплъзва и да отхвърля предложенията й, докато тя се откаже, ала, естествено, той не би отказал. Ако го стореше, щеше да бъде непростима грешка — изключително груба постъпка в изключително заплетения танц, който обществото съвършено изпълняваше.

Въпреки това Ники изчака известно време, преди да отговори, като се надяваше да изпита желание от това предложение. Тъй като не се случи, той поклати глава и предприе първата стъпка на танца: колебанието.

— Би трябвало първо да поспя малко, cherie. Седмицата бе изморителна. А последните два дни съм на крак.

— Нали това не е отказ, скъпи? — попита тя и се нацупи по много красив начин.

— А приемът ти?

— Предпочитам да бъда с теб. Не съм те виждала няколко месеца, а освен това балът ще продължи и без мен. Прислужниците ще се справят.

— Ала не можеш да кажеш същото за гостите — изтъкна Ники.

— Така и няма да разберат, че ни няма.

— Моята спалня е до тази на майка ти.

— Тя няма да ни чуе дори ако счупиш леглото, както направи миналия път в същата тази спалня. — Ники имаше намерение да продължи отстъплението, ала Валери го изненада, като съкрати процедурата и премина направо към примамките, преди той да се е защитил в тази малка постановка, която всъщност представляваше истинският му живот.

Без да се замисля, Ники обхвана кръста й и се съгласи, ала този жест бе продиктуван от любезност, а не от привързаност. Когато ръцете й се плъзнаха по-надолу към колана на панталоните му, той отдръпна ръката си и отстъпи назад, внезапно се бе разбунтувал, но беше и отегчен от цялата тази проклета шарада¹.