Читать «Да вярваш в чудеса» онлайн - страница 24

Тесният път прехвърли едно възвишеше, зави на север и отпред се разкри гледка, изпълнена с простичка красота. Из широката долина под тях се зеленееха просторни ливади, оградени от гъсти смесени гори. След ливадите започваха ниви, слепени като кръпки една до друга, а отвъд тях стърчаха огради за добитък от старо, посивяло дърво, обвити с гирлянди от диви рози. Оградите бяха прилепени към голям дъсчен обор със стръмен покрив от кедрови дъски, скрепени с жлебове една над друга. В двата края имаше големи двойни порти, а над тях отворите на плевнята. Над този портал стърчеше дълга греда със закачена на нея вила. Малко по-настрани на тревата лежаха три крави, а зад следващата ограда пасеше самотен дорест кон. По-нататък Лу зърна кошара с пет-шест овце. После още едно оградено място, където грамадни прасета се валяха с детински възторг из калта. Край обора стояха две мулета, впрегнати в голяма каруца с дървени колела, по чиито железни обръчи играеха слънчеви отблясъци. Наблизо имаше неголяма селска къща.

Наоколо бяха пръснати още дървени постройки и навеси, големи и малки. Една от тях, закътана под няколко клена, изглеждаше построена от дънери, замазани с глина, и сякаш бе хлътнала наполовина в земята. Малките ниви, извити по краищата като кичури коса, се разпростираха настрани от фермата като спици на колело. А зад всичко това се извисяваха Апалачите, в сравнение с които целият обширен имот приличаше на детска играчка.

Ето че Лу най-сетне пристигаше тук, на мястото, за което баща й бе писал през по-голямата част от живота си, ала така и не бе дошъл да го посети отново. Тя дълбоко въздъхна и се облегна назад, докато колата наближаваше къщата, където ги чакаше Луиза Мей Кардинал жената, отгледала баща им.

8

Вътре в къщата болногледачката разказваше най-подробно за състоянието на Аманда, а Луиза Мей Кардинал слушаше съсредоточено и задаваше конкретни въпроси.

— Щом сме почнали, нека обсъдим попътно и моите потребности — каза накрая сестрата. — Страдам от алергия към цветен прашец и животни, затова се постарайте присъствието им да бъде сведено до минимум. В никакъв случай не бива да допускате животни в къщата. Имам и определени изисквания относно храненето. Ще ви дам списък. Настоявам също така да ми дадете пълна свобода в надзора над децата. Знам, че излиза извън официалните ми задължения, но те очевидно се нуждаят от строга ръка и възнамерявам да им я осигуря. Особено момичето, то е жива напаст. Сигурна съм, че оценявате моята откровеност. А сега, ако обичате, покажете ми къде да се настаня.

— Благодаря, че дойдохте — отговори Луиза Мей Кардинал. — Тук обаче нямаме място за вас.

Високата болногледачка се изпъна в цял ръст, но пак не успя да се изравни със стопанката.

— Моля? — изрече тя възмутено.

— Излезте и кажете на Сам да ви откара обратно до гарата. Следобед има влак в северна посока. А докато чакате, мястото е чудесно за разходка.