Читать «Да вярваш в чудеса» онлайн - страница 153

Котън се озърна към Гуд. Адвокатът изглеждаше тъй, сякаш току-що го бяха осведомили, че в рая не приемат юристи.

— Други въпроси? — попита Аткинс.

Вместо отговор Гуд се повлече назад като буреносен облак и рухна на стола.

— Мистър Рандал — каза Аткинс, — свободен сте, сър, и съдът иска да ви благодари за изказаното мнение на специалист.

Юджин стана и се върна сред публиката. От балкона Лу забеляза, че този път почти не накуцва.

Котън призова Травис Барне.

— Доктор Барне, по моя молба вие прегледахте документацията около смъртта на Джими Скинър, нали? Включително снимка, направена пред входа на мината.

— Да, така е.

— Можете ли да ни съобщите причината за смъртта?

— Тежки рани по главата и тялото.

— В какво състояние беше трупът?

— Буквално разкъсан на парчета.

— Случвало ли ви се е да имате работа с пациенти, пострадали при експлозия на динамит?

— И питате един лекар в каменовъглен район? Естествено, че съм имал.

— Чухте показанията на Юджин. Според вас би ли могъл при тези обстоятелства динамитният заряд да причини раните, които видяхте по трупа на Джими Скинър?

Гуд дори не си направи труда да стане.

— Адвокатът насочва свидетеля към догадки — грубо каза той.

— Ваша светлост, смятам, че доктор Барне е напълно компетентен да отговори на въпроса — възрази Котън.

Аткинс охотно кимна.

— Продължавай, Травис.

Травис презрително изгледа Гуд.

— Много добре знам колко динамит използват тукашните хора, за да изкарат няколко кофи въглища. На такова разстояние от заряда, и то зад завой, няма начин динамитът да предизвика рани, каквито видях по момчето. Просто недоумявам как никой не се сети досега.

Котън каза:

— Вероятно щом човек влезе в мина и вътре избухне динамит, хората просто решават, че това го е убило. Доктор Барне, виждали ли сте и друг път подобни рани?

— Да. При експлозия в една фабрика. Загинаха дванайсет души. Също като Джими. Буквално разкъсани на парчета.

— Каква беше причината за експлозията?

— Изтичане на природен газ.

Котън се обърна и погледна втренчено Хю Милър.

— Мистър Гуд, ако нямате въпроси, призовавам следващия свидетел мистър Джуд Уилър.

Гуд безпомощно се завъртя към Милър.

— Нямам въпроси.

Уилър нервно се размърда на свидетелския стол, когато Котън пристъпи пред него.

— Вие сте главен геолог на „Съдърн Вали“, така ли е?

— Да.

— И ръководехте екипа, който изследваше възможността за наличие на природен газ върху земите на мис Кардинал?

— Да.

— Без нейно знание и разрешение?

— Е, не знам дали…

— Имахте ли нейното разрешение, мистър Уилър? — прекъсна го Котън.

— Не.

— Открихте ли находище на природен газ?

— Да.

— А вашата компания силно се интересуваше от подобно находище, нали?

— Е, в последно време природният газ започва да става все по-ценен като гориво за отопление. Досега използвахме изкуствено създаден газ, наричан още градски газ. Получава се при нагряването на каменни въглища. Но градският газ не дава големи печалби. А сега разполагаме с безшевни стоманени тръби, които ни позволяват да изграждаме далечни газопроводи. Да, бяхме силно заинтересувани.